Къде е патриарх Неофит?

Патриархът на Украйна Филарет призова народа да остане на площада до край. “Русия има имперски намерения, тя отново иска да присъедини към себе си Украйна”, казва още патриархът.
А сега, нека да се обърнем към позицията на нашия си роден патриарх Неофит за протестите, които продължават повече от 6 месеца. Той призова българите да не се делят, заяви, че трябва да сме добри един към друг, да си прощаваме и да търсим доброто у всекиго. “Благоденствието и мирът в едно общество са немислими, ако Божията правда - животът по съвест - не се въдвори на всички нива”, се казва в изявление на БПЦ-БП още в края на юни 2013 г. Добре, само че някак не е ясно, какво иска да каже патриархът, подкрепя ли протестите, или не, така, както категорично го е казал украинският патриарх!
Понататък Негово светейшество казва, че “ние трябва да се стремим да виждаме в лицето на политическия си опонент подобен на нас несъвършен човек”. Той добавя, че трябва “да помним, че главното в живота на човека е духовното възрастване”! И така, последно, подкрепя ли протестите патриарх Неофит, или не…? Ами май на никого не стана ясно!
Е, къде в тази ситуация е българският патриарх?

За novinite.bg

Защо дядо Благоев стана дядо Мраз?

Някак неусетно дядо Благоев в Благоевград, се превърна в дядо Мраз, точно така, както дядо Мраз преди години се превърна отново в дядо Коледа. Дали процесът на превръщане от един в друг дядо е нещо естествено, оставаме читателя да прецени до колко и дали това е добро, лошо, нормално, или ненормално.

По-интересното е, че паметниците все по-често стават обект на подобно въздействие на историческото време, което по един или друг начин променя и дори подменя историческия контекст и стилистичната семантика. Според някои това е акт на вандалщина. В същото време, как можем да обясним искрените детски усмивки край дядоМраз/дядо Благоев в Благоевград? Нима тези деца са някакви малоумни създания…!? Ами да, смешно и забавно е!

От друга страната, поругаването на един паметник чисто и просто е реален акт на вандалщина, защото се подиграва първичната лоялност, която обаче първо е архаизирана и второ – създава добра основа за модернистично, арт-надграждане на смисловия конструкт.

Или иначе казано, какво толкова е станало, че се вдигна шум, сякаш е аварирала АЕЦ “Козлодуй”…, за пореден път…!?

Паметниците са носители на определено светоусещане и именно заради това са обект на подобни атаки, защото “политиката” ни дойде твърде много!

За novinite.bg

За сребролюбците и развратниците в църквата

Новият Варненски и Великопреславски митрополит е Знеполският епископ Йоан. Новината, всъщност не е новина, защото изборът беше ясен. Другият кандидат – Мелнишкият епископ Серафим вероятно ще бъде фаворит за неврокопски владика, на мястото на починалия неотдавна митрополит Натанаил, чийто викарен епископ беше именно Серафим.
До тук всичко е нормално, освен един относително дребен факт и това е, че скандалният епископ Борис - игумен на Бачковския манастир, заради който предният избор беше касиран от Светия Синод, на предварителните избори за определяне на двамата достоизбираеми епископи, отпадна, но то стана само с два гласа. Това показва, че раковото образование в църквата ни, което въобще допусна такъв свещенослужител до кандидат за митрополитска корона, все още е твърде опасно и действа зловредно срещу вярата и църквата.
Нека да му е честито на новия митрополит Йоан, но и нека да знае, че от тук нататък и на него, като един от епархийските архиереи в Светия Синод на БПЦ, му се вменява по естествен начин задължението да пази църквата ни от попълзновенията на нечестиви хора, сребролюбци и най-вече развратници.
След настоящия избор на митрополит на Варна, остава да бъдат избрани още нов Американски, Доростолски и Неврокопски владика. Или иначе казано – борбата продължава и е все по-безмилостно жестока!

За novinite.bg

Карлово – пиянска свада, или етнически конфликт

Военнослужещи от 61 Стрямска механизирана бригада в Карлово оскверниха паметника на братята Евлоги и Христо Георгиеви. Факт е, че въпросните извършители имат мюсюлмански имена и това е съществено на фона на напрежението, което съществува в града, във връзка с искането на Ислямското вероизповедание у нас, да придобие собственост върху някои имоти, принадлежали някога на тях.
Дали това напрежение е причина за оскверняването на паметника, който е открит преди малко повече от месец, или има и друга причина, или това е просто една пиянска свада, предстои да разберем.
Появи се и позиция, че видите ли, въпросните военнослужещи, не били униформени, когато извършили деянието! Е, какво значение има, дали, извинявам се за израза,  ще се изпикаеш на един паметник, докато си в униформа или в цивилни дрехи, това променя ли по някакъв начин акта на оскверняването му…?! Позорно е да се търси оправдание, защото каквото и да е то, би било напълно откровено несъстоятелно, особено при утежняващите вината обстоятелства!
Чест прави на момчето, което е направило забележка на вандалите, макар, че това му е коствало побой и престой в болница. Явно все още има българи, които милеят за националната ни памет и я пазят така, както подобава на всеки един от нас!

За novinite.bg

Иван Сотиров: Хората от Реформаторския блок не ги свързва нищо

Иван Сотиров е бил Народен представител от СДС в 25 МИР, 40НС,

член на Комисия по местно самоуправление, регионална политика и благоустройство и Комисия по правни въпроси. Бил е и кмет на район „Средец” от СДС, председател на Надзорния съвет на “Балканкар Холдинг” ЕАД , член на СД на “Балканкар Холдинг” ЕАД и народен представител от СДС в 24 МИР, 37 НС.

• Г-н Сотиров, рои ли се отново дясното политическо пространство?
• Големият проблем за България според мен е, че ние нямаме, нито ляво, нито дясно. Първо трябва този въпрос да изясним. Има тотална криза на политическата система в България и на политическите партии. Деградацията е голяма и лично аз съм скептичен. Необходими са радикални действия за цялостно реформиране на политическата система, включително и с много радикална промяна на избирателния закон. Сегашният избирателен кодекс и правилата за изборите възпроизвеждат това статукво. Има голяма съпротива към това, за съжаление и с негласната подкрепа на опозицията, да не се извършват промени. Всички се клеха, че субсидията ще бъде премахната, или несимволично намалена, виждаме, че се получава едно незначително намаление, което е гавра с избирателите. Наблюдаваме апаратно подреждане на листите, което води до анонимни и зависими хора, които участват в политиката. Те не се чувстват по никакъв начин ангажирани пред избирателите.
• Какво очаквате да е бъдещето на Реформаторския блок?
• Мисля, че неговото бъдеще ще бъде по-трагично от бъдещето на „Синята коалиция“. Реформаторският блок във всяко едно отношение е много по-безпринципен дори и от „Синята коалиция“.
• Реденето на листите ли ще бъде Рубиконът...?
• Не само това. Първо Реформаторският блок е изграден от хора, които не ги свързва нищо, там няма общност на идеи, нито дори човешки отношения помежду им. Това са хора, които са с много натрупана омраза и недоверие. Обединени са не от принципи, а от желнието на всяка цена да оцелеят. Всички тези опити избирателите ги наказват жестоко. Неискреността няма да може да бъде скрита. Тези механични опити вече бяха наказани на избори.
• Ако „Синьо единство“ не подпише споразумението, очаквате ли и други партии да напуснат този тип преговори?
• Това ще бъде един непрекъснат процес на взаимно надцакване и тази драма ще продължава. Авторите на този проект са хора, които непрекъснато се занимават с политическо гастрольорство и преминават от една в друга партия. Реформаторите заявяват претенция да бъдат морална алтернатива на управлението, а фактически те са се хванали с бивши ключови фигури от правителството на Сергей Станишев – един вицепремиер и един министър. Този политически фарс няма как да бъде предложен на избирателите и да ги въодушеви. Реформаторите претендират за автентична десница, но нямат реакция на изявленията на турският министър-председател, които са обидни към българската история.
• Какво би било в състояние да обедини дясното политическо пространство, за да може все пак дясно мислещите хора отново да имат парламентарно представителство?
• За мен, трябва да се тръгне на чисто, с чисти и млади хора. Те трябва да имат куража да правят политика, без да се съобразяват с неблагоприятната конюнктура. Необходима е апостолска работа пред избирателите, с идеи, които са важни за страната ни. Никоя политическа сила не се ангажира с това. Не бива да се повтарят грешките на прехода, при това с хора, които са се доказали през времето и са последователни, с характер, както и не са се облагодетелствали от властта.
• Можем ли да очакваме на следващите избори отново няколко десни формации, които да се явят самостоятелно?
• За мен никога не е било проблем това. Аз съм против призивите, които ни връщат към комунистическото минало, за единство и то да се превръща в самоцел. Дясното би било по-силно, ако има конкуренция, но конкуренция на личности и на принципи, идеи, а не това, което е сега – хора, които няма нито идеи, нито принципи. Не е необходимо да се търсят форми на картелни споразумения. Тези които до сега са били на високи позиции, те са дискредитирани. Протестиращите искат премахване на вредното управление за страната, но не виждат политическа алтернатива. У нас трябва да се появят нови политически формации, които да не възпроизвеждат този политически модел. Всички партии се изродиха и станаха апаратно-корпоративни. Всеки следващ парламент става все по-сив от предходните парламенти. Всички подреждат послушни и зависими хора. Те имат много тежък кадрови проблем.
• Можем ли да кажем, че дясното пространство се намира в мъгла, но все пак има надежда?
• Меко казано е „мъгла“, но действително това е едно предизвикателство. Дано през следващата година се появят нови формации и да има сериозна и радикална промяна в цялата политическа система. Новата конституция не може да бъде панацея, с която да ни се предложи ново „светло бдеще“. Това е по-скоро търсене на алиби за несвършеното от управляващите. За мен по-важното е, че в България трябва да се упражни голям натиск, дори и референдум, защото ще има страшна съпротива при промяна на избирателната система. Ето вече 6-7 месеца, няма промяна в избирателната система, същото ще стане и с конституцията и няма да се стигне до радикална промяна. Необходима е чисто мажоритарна система и аз зная, че срещу това ще има голяма съпротива. Само така ще има конкуренция и ще се търсят личности за депутати, а не да се възпроизвежда порочен модел. Олигарсите оцеляваха, защото те са работили добре с всички управления до сега. Именно заради това този модел е погрешен и партиите взаимно се обслужват. Това може да се реформира с кардинална промяна. 

Не искаме сирийци, но искаме в Англия!

59 на сто у нас са против бежанци да живеят в България, а 41% са на обратния полюс. Това сочат данни на нова социологическа агенция. Какво обаче стои зад тези цифри?
Оказва се, че обществото ни не е чак толкова толерантно, колкото сме си мислили, или колкото са ни мислили, оказва се, че някак неусетно сме се превърнали в ксенофоби! Едва ли обаче това е станало сега, когато започна бежанският проблем у нас. Едва ли дори сме се замисляли, как постепенно през годините сме оскотявали в собствената си мизерия и както сме мразели държавата, правителството, политиците, така неусетно сме намразили нас самите. Сега имаме възможност да мразим друг – бежанците и сякаш се възползваме в синтетичната си романтичност, за да се мразим по този начин по-малко ние самите.
Сърдим се на Найджъл Фараж, че не ни искат в Англия, а когато ние не искаме сирийците, считаме това за напълно справедливо. Само че аршинът е един и същ, критерият е еднакъв, само дето мащабът е леко различен.
Ние сме „сирийци“ за англичаните, защото те не ни познават, те познават само нашите джебчийки в лондонското метро и катунарите във Франция. Юпитата ни обаче остават в сянка и това е наш проблем.

За novinite.bg

Защо ни мразите, Ваше Величество!?

Великобритания може да бъде осъдена от Евросъюза, заради антиемигрантската истерия. Не ни искат англичаните и това си е, не ни вярват, не ни искат, не им трябваме нито като работници, нито като учени, нито като хора дори! Защо е така, е дълга и доста тягостна тема, с достатъчно аргументи в полза и на едната, и на другата теза.

И все пак, има много българи (например аз), които въобще не желаят да живеят някога в Англия, и които с необходимото благоговейно снизхождение задават въпрос към Нейно Високо Почитание кралица Елизабет ІІ: „Защо ни мразите, Ваше Величество…?!”. Наистина ли това е официалната позиция на Великобритания, наистина ли Найджъл Фарадж успя да имплантира толкова омраза в съзнанието на една цяла нация? Аз лично не вярвам и мисля, че това е преди всичко медийна истерия, политически цирк и националистически театър.

Нима нацията, която се е крепяла и финансово на доминионите си като Индия, днес се обявява против друга една европейска нация, при това една от най-старите на континента, само защото шепа хора са се „провинили”. Може ли да сложим печат върху всички, заради няколко, или както писа някогашният в-к „Вечерни новини”, през лятото на 1989 г.: „Ще падне ли бариерата пред заблудите…?!”?

За novinite.bg