вторник, 3 декември 2013 г.

Николай Чирпанлиев: Сирийската криза няма да свърши скоро


Визитка: 

Николай Чирпанлиев е е председател на Държавната агенция за бежанците. Той е полковник от резерва, доктор по социология. От 1995 г. до 2000 г. работи последователно като началник на направление „Протокол” на Министерството на отбраната /МО/ и на различни длъжности в Управление „Международно сътрудничество” - МО и Управление „Център за социологически изследвания” – МО. Работил е и в канцеларията на началника на Генералния щаб на Българската армия. От 2003 г. До 2010 г.е държавен инспектор по психологическото, осигуряване, връзките с обществеността и други дейности в Инспектората на МО. 

- Г-н Чирпанлиев, каква е ситуацията с броя на баженците към момента и с колко е надхвърлен капацитетът на Държавна агенция за бежанците за възможност за настаняване?

- В Регистрационно-приемателния център (РПЦ) – гр. София, при капацитет  860 места за настаняване са приети 996 чужденци, търсещи закрила. Процентно капацитетът за прием е надхвърлен с 16 %. В РПЦ–с. Баня при капацитет 70 места за настаняване, са приети 137 лица. Капацитетът за прием на териториалното поделение е надхвърлен с 96 %. Териториален център – с. Пъстрогор е предвиден за настаняване на 300 търсещи закрила чужденци. Към настоящия момент в него пребивават 449 лица. Капацитетът на Центъра е надхвърлен с 50 %.

- До къде стигна комуникацията с местното население в отделни населени места, по въпроса за настаняване на бежанци там, например в Телиш?

- Обществото като цяло, в частност местното население в районите, където е предвидено да бъдат настанявани кандидатите за закрила, трябва да бъде информирано за това, какво да очакват и какви и кои ще бъдат новите им „съседи“, макар и временно. Проблемът в с. Телиш се дължи на това, че хората не са информирани и че са подтиквани и използвани от политически сили. Вече нееднократно бе обявено, че нито в Телиш, нито където и да било другаде в България няма да бъдат изграждани нови бежански центрове. Правителствената политика се насочва към доизграждането, реновирането и благоустрояването на сега съществуващите центрове.

- Колко пари са ни необходими, за да се справим с проблема с бежанците и колко поискахме от Европарламента?

- Точната сума трудно може да бъде определена поради ежедневно променящия се брой на бежанците. Досега Европейската комисия отпусна на България 6,9 млн. евро за изпълнение на спешните мерки за овладяване на кризата. Върховният комисариат за бежанците към ООН потвърди, че ще подкрепи българската държава с 3,5 млн. долара. Чешката република вече отпусна 1,9 млн. лв. за справяне с кризата.

- До кога можем да приемаме бежанци?

- Това е политическо решение. ДАБ е длъжна да изпълнява постановленията и разпорежданията на правителството по този въпрос.

- Може ли да се потърси логистична помощ от ЕС за ремонт на военни поделения, където да бъдат настанявани бежанци?

- Прогнозите за случващото се в Близкия Изток не са оптимистични. От информацията, с която разполагаме, сирийската криза няма да свърши скоро и мащабите на бежанския проблем ще продължат да растат. Това означава, че трябва да сме подготвени не само да приемем бежанците, но и да им помогнем да живеят в страната ни, заедно да търсим верните решения за преодоляване на трудностите, пред които заедно се изправяме. Наред с предприетите мерки за благоустрояване на бежанските центрове сме свидетели на ясна политическа воля за справяне със ситуацията, за което говори дейността на Националния оперативен щаб за овладяване на кризисната ситуация, възникнала вследствие на увеличен миграционен натиск и изпълнението на Плана за овладяване на кризата, възникнала вследствие на засиления миграционен натиск към територията на страната ни.

- За колко време един нелегално влязcл в страната ни може да кандидатства и да получи легален статут на бежанец и какво се промени в тази насока?

- Всеки чужденец, преминал на територията на страната ни легално или не по законоустановения начин, може лично да подаде молба за закрила в писмена форма на език, който владее, пред съответно териториално поделение на ДАБ, пред служители на Дирекция „Миграция“ на МВР; пред служители на Дирекция „Гранична полиция“ на МВР или друг държавен орган.

- Има ли програми на агенцията за бежанците, които да предвиждат култивация и културна асимилация на бежанците, които искат да останат да живеят и да работят в България?

- Понятия като „културна асимилация“ не се използват при нас. ДАБ изпълнява правителствената политика спрямо бежанците. Мерките и дейностите, които извършват наши служители, са насочени най-напред към социалната ориентация и културната адаптация на бежанците, получили хуманитарен или бежански статут. Основни документи, по които се осъществява тази дейност, са Законът за убежището и бежанците и националната Стратегия в областта на миграцията, убежището и интеграцията, приета от Министерския съвет с времеви хоризонт 2012-2020 г.

Врата в полето ли е Законът за пушенето!


Всички помним поговорката, че „Законът е врата в полето и само глупаците минават през нея!“. На този фон, депутатът от БСП Спас Панчев заяви, че ако  забраната за пушене на закрити места не се спазва, това означава, че законът не върши работа, следователно от него няма реална нужда.
Това изказване, особено от парламентарист, звучи меко казано странно. Ами ако едно убийство не бъде наказано справедливо, означава ли това, че след като законът не е приложен с цялата си сила, следователно същия закон е слаб и не е нужен...? Ами тогава убийствата може и да не се наказват...!
Истината е, че хората свикнаха с това, че в заведенията не се пуши и дори и пушачи, одобряват това положение.
Кому и защо е нужно сега, толкова време след въвеждането на ефективната забрана, отново да върнем либералния режим? Защо да го правим? Тук първо понамирисва на лобизъм, а веднага след това - на популизъм. Ако е така, предложението е съшито с бели конци и няма как да мине.
В същото време Панчев ни уверява, че либерализирането на режима може да бъде подкрепено и от депутати от ГЕРБ, които били заявили готовност за това – невероятно, но факт!

За novinite.bg

понеделник, 2 декември 2013 г.

„Нежните“ революции раждат „груби“ проблеми


Булдозер с протестиращи се изправя срещу протестиращите в Киев, превзето е кметството на украинската столица, блокирали са входовете на Министерския съвет на бившата съветска република...! Това са само част от гърмките новини, на които сме свидетели напоследък. Ето така се прави революция! Няма нежни революции, нежните революции са измислени, за да заблуждават, че въобще има някаква революция. Промените, истинските променти стават с кръв и оръжие, така е било, така е, и така и ще бъде, независимо, дали ни харесва, или не!
Това не е призив за насилие, нито за организиране на протести. Истината е, че у нас никога не е имало революции. Като се замислим, и септемврийското въстание не е революция, още по-малко пък 19-майския преврат, нито 9 септември 1944 г., нито дори 10 ноември 1989 г. При нас революциите все са „нежни“ и заради това проблемите ни са „груби“!

Каквото и да е мнението ни за протестите, особено за летните протести, те са наистина оригинални. Те са истинско постижение на модерния напоследък „флаш-моб“, само че власт не се сменя с кукли и костюми, власт се сменя и винаги се е сменяла с кръв, за съжаление, или не, това е истината!

Прекрасно е, как студентите протестират, имитират войскови рубеж пред парламента, прекрасно е и това, как пак студенти правят „театрална постановка на открито“ пред НАТФИЗ, това са интелигентни, оригинални и дори красиви протести, НО, по този начин не се сваля правителство!

Примерите са повече от очевидни. В Украйна превзеха кметството на Киев, блокираха сградата на правителството, в Либия застреляха със златния му пистолет самия Кадафи, в Египет свалиха Мохамед Мурси, но това стана с участието на хората, на протестиращите, които се обединиха, организираха се и се устремиха към една цел, постигането на която се превърна в нещо като фикс-идея.

Нашият протест, колкото и да е справедлив, или да не е, въпрос на морал и гледна точка, все повече започва да прилича на едно стадно блеене пред здраво залостените порти на властта. Премиерът ни си влиза и си излиза на воля, разбира се – все от задните входове и изходи и това не му пречи, както самият той заяви!

Хората се събират, кога 20, кога 2000, викат си, сякаш по навик, надуват вувузели, с които са озвучавали до преди това футболни мачове. Хората ходят сякаш като едновремешното „движение“ по „Царя“, само че сега, „царят е гол“, защото протестът е страхлив!

Страх, или умора, кое от двете повече ндделява у нашите протестиращи, не е ясно, но е ясно, че и двете ги има – и са уморени, и са уплашени. В същото време някои си позволяват да говорят, че сме били разделени като народ. Е, от това по-хубаво здраве му кажи...! Разбира се, че трябва да сме разделени, защото това означава, че мислим различно и демократично!

Проблемът ни не е в разединението, проблемът ни е в театралниченето, когато трябва да сме сериозни, и сериозността ни, когато наистина трябва да се веселим. Не умеем да правим революции, точно толкова, колкото и не умеем да се забавляваме, ама истински..!

За novinite.bg

петък, 29 ноември 2013 г.

Хубава работа, ама българска!


Възможността за стаж, както в държавния така и в частния сектор, е една от мерките, които правителството на Пламен Орешарски планира за намаляването на младежката безработица. Всъщност, това не е новина, защото тези мерки са от преди повече от 6 години, когато започнахме да разчитаме на емблематичната и почти легендарна Оперативна програма „Развитие на човешките ресурси“, която е по Европейския социален фонд.
Програмите и мерките наистина са много, разнообразни и изчерпателно подробни, но..., от тях ефектът е почти нулев. За какво става дума?
Близо 62% от младежите, които са изкарали стаж по някаква професия у нас, след това нямат възможност да започнат работа по въпросната специалност, защото не им се предлага такава. Води ни само Румъния, където 74% от младежите не работят и не чиракуват никъде. У нас обаче причината за това е, че стажовете са формални. Държавата заплаща част от работната заплата на стажанта и по този начин фирмите си осигуряват евтина работна ръка за известен период от време, като след това нямат ангажимент към работника. Както се казва, хубава работа, ама българска!
Вместо да се поучим от добрата европейска практика, ние по стар обичай я побългарихме и си я нагодихме по нашенски!

За novinite.bg

четвъртък, 28 ноември 2013 г.

Кой контролира „свободните“ бежанци...?


Kонтрол върху получилите статут и напусналите домовете за временно настаняване няма и никой не проверява адресите, които те подават към Държавната агенция за бежанците /ДАБ/, стана ясно след пожара в столичен хостел, където се оказа, че над 200 души са обитавали един апартамент.
Въпросът е, как след като ДАБ работи изключително тясно с МВР, няма процедура, според която хората, които напускат въпросната институция, да бъдат проследявани, къде живеят, как живеят и с какво се издържат? Това ако не друго, поне е препоръчително!
Нарастващият брой на бежанците у нас провокира поне идея за съставянето на специализирано законодателство, което да регулира подобен тип процедури.
Близостта на евтиния Женски пазар, множеството арабски магазини наоколо и наличието на много съграждани привлича чужденците в карето около ул. „Цар Симеон“, „Пиротска“ и бул. „Мария Луиза“ в София. В това няма лошо, защото по този начин тези хора се съсредоточават по един естествен начин на едно относително компактно място.
Къде обаче са органите на реда? Когато роми и хора от неустановени националности, абосюлютно нерегламентирано ни продават цигари, полицаите ги „охраняват“, вместо да ги преследват, а това води до пожари – и в прекия, и в преносния смисъл на думата...!

За novinite.bg

сряда, 27 ноември 2013 г.

Украйна мeжду-дет Мороз и Santa Claus


Украинската опозиция иска завой към ЕС, управляващите дърпат кормилото към Москва. Това е актуалната ситуация в бившата съветска република, която е независима едва от 1991 г. От едната страна стои Русия, която мълчаливо, но по „съветски“ твърдо, дърпа конците на Украйна, като буквално я рекетира с митническия съюз, в който влизат и други бивши съветски републики. От другата страна стои Евросъюзът като срамежливо, но красиво до умиление котенце.
Украйна е тази, която трябва да избере, накъде да тръгне, защото тя все още не е направила този избор. Изборът да завие напълно към Русия не е избор, защото това е действие, направено под индиректен, икономически диктат.
Изборът за движение към ЕС трябва да е персонален, обществен и политически, както и да е осъзнат и достатъчно ясен, защото това е исторически натоварен цивилизационен избор – между „дет Мороз“ и „Santa Claus”!
Началото беше поставено – едно украинско село вече изяви желание да подпише индивидуално споразумение с ЕС. Това е червеният сигнал, който трябва да покаже на Янукович, че изборът е между бъдещето и миналото, а решението му ще бъде съдбоносно, както за неговото място в историята на страната, така и за всички хора в Украйна.

За novinite.bg

понеделник, 25 ноември 2013 г.

Метин Казак: ЕС е цивилизационният избор за Украйна



Метин Хюсеин Казак е български политик и евродепутат от ДПС. 
Следва медицина 2 години във Варна. Със стипендия на френското правителство, следва международно право в Бургундския университет, Дижон с брат си близнак Четин. След дипломирането си специализира във Франция, Турция и САЩ.
След завръщането си в България е на стаж в Президентството. Метин Казак работи като експертен сътрудник към кабинета на министъра без портфейл Александър Праматарски. От 20 април 2005 г. до 20 май 2007 е заместник-омбудсман на Република България.

Г-н Казак, как оценявате събитията в Украйна, наблюдава ли се завой към Русия и каква е причината за това?

Това развитие на нещата не беше крайно неочаквано, ясно беше че, Русия, от както започнаха преговорите за включване на споразумение за асоцииране, съчетано със споразумение за свободна търговия между Украйна и ЕС, оказва извънредно силен натиск върху Украйна, да се откаже от тези си намерения и по-скоро да се присъедини към така наречения митнически съюз на Русия и още две бивши съюзни републики. Така тя се надяваше да отклони Украйна от проевропейската й ориентация. Именно в тази връзка, преди известно време Русия започна една търговска война с налагане на санкции на украйински износители за Русия и специално в доставките на газ, където по същия начин, натискът към Украйна е много силен. За Украйна, Русия е основен търговско-икономически партньор. Няма как този натиск да не успее. Това все пак е един избор, който управляващите не би трябвало да правят сами, защото това касае цивилизационната ориентация на Украйна, това трябва да е цивилизационен избор. Почти цялата опозиция подкрепя европейския път на развитие на държавата. Все още обаче вратите на ЕС не са затворени за Украйна.

Какво беше постигнато до момента?

Постигнато е много. Същинските преговори бяха приключени и се очакваше да се вземе само политическо решение, което беше свързано само с положението на Юлия Тимошенко. Там имаше постигната почти договорка между представители на Европарламента, които усилено преговаряха с Украйна и със смата Тимошенко, за постигане на компромис, за изпращането й на лечение в Германия, което беше едно от най-важните условия за да бъде одобрено това споразумение.

Защо не се случи това?

Украинското правителство не успя да намери достатъчно сили, за да потуши първо притеснението си от евентуален компромис по случая „Тимошенко“ във вътрешно-политически план и от друга страна – да омаловажи и потуши силния и дори агресивен натиск на Русия. Знаем, че управляващата партия на регионите е силна именно в рускоговорящите райони на Украйна, където натискът също е много силен. Очаквам постигнатото между ЕС и Украйна да не остане напразно и да се потърси компромис, за да може Украйна да остане на пътя на проевропейската си интеграция. Всичко зависи от близкото бъдеще.

Ако все пак се продължат преговорите с ЕС, това как ще се отрази на търговията на Украйна с Русия?

Имахме делегация на фракцията на либералите и демократите в Украйна, преди около няколко седмици. Аз също зададох този въпрос на високопоставените представители на правителството. Техните уверения бяха, че преговорите с ЕС не би трябвало да повлияят на отношенията с Русия. Това, което е ясно е, че няма как, ако Украйна се присъедини към митническия съюз с Русия, Казахстан и Беларус, това да не се отрази в ангажиментите, които тя е поела с договора за асоцииране. Ако тя се ангажира с това, то не би трябвало да й се пречи да развива двустранни търговско-икономически отношения с Русия, при условие, че те не влизат  в противоречие с ангажиментите по договора за асоцииране. Очаквахме да има компромис, но явно тук геополитическия двубой повече клони към Русия, дано това да е временна тенденция.

Премиерът на Украйна твърди, че това прекратяване на преговорите с ЕС е тактическо. Вие какво разбирате под това  „тактическо прекратяване“?

Мисля, че по-скоро поради факта, че Украйна си даде сметка, че няма да отговори на очакванията на ЕС и по случая „Тимошенко“, сега се опитва да удължи срока за преговори с ЕС. Така тя успокоява натиска от страна на Русия. Надявам се в следващите интензивни разговори, които предстоят, да се намери компромис, защото вратата към ЕС продължава да е отворена.

Ясно е, че опозицията е проевропейски настроена, нещо което и Вие казахте, но до къде според Вас може да стигне ескалацията на напрежението в Украйна?

Аз вярвам, че все пак протестите ще продължат да са интензивни, но властите в Украйна няма да прибегнат до насилие, каквито сигнали като закана имаше още в самото начало. Официални украински представители са казали, че нямат нищо против протестите. Това все пак е един демократичен натиск, което показва, че гражданското общество работи. Това трябва да бъде използвано и от страна на ЕС, за да продължи да убеждава украинската страна, че това е правилният избор за нея.