На Хижа "Чавдар" - април 2008

• Един уикенд на 1400 м. височина

Хижа “Чавдар” съхранява много истории

и спомени на поколения българи

Понякога човек съвършено случайно открива места, където наистина може да отпочине от градския шум и най-вече от суетата на цивилизацията. Така беше и с хижа “Чавдар”. Тя се намира в местността "Вихрушки поляни" в западния дял на Стара планина. Надморската височина е 1400 м. Дали при такава височина се променя физиологията и в каква степен? Вероятно е именно така, защото на това място сънят е здрав, а това дава възможност не само да си починеш, но и да имаш повече време да се разходиш наоколо, а има какво да се види. В тази околност е водила победоносен бой с турците четата на Панайот Хитов и Филип Тотю, с байрактар – Васил Левски. Руси от армията на генерал Гурко преминават Балкана именно тук през зимата на 1877-1878 г.

Стигнахме до хижата след преход от около 3 часа – от село Буново. Маршрутът е маркиран с необходимата маркировка, за да се ориентират туристите. Лятната маркировка представлява червена линия, оградена от двете си страни с две бели линии. Поставя се върху неподвижни предмети, като дървета, камъни и други. Зимната маркировка се състои от редуващи се жълто-черно-жълти ивици, поставени върху неподвижни обекти.

Преминахме през невероятно красиви местности, които повече от недвусмислено показват, че България наистина има невероятно бъдеще като туристическа дестинация за Европа, но все още ни предстоеше да се убедим в това. Покрай селската река, пътят ни отведе до място, където трябваше да прескочим реката. Това беше първото препятствие. От там

пътят

до колкото въобще може да се говори за път, като понятие, обозначаващо коларски път, продължаваше през гората. Никога, ама никога не бива да се носят сакове и въобще ръчен багаж, когато се правят планински преходи, но уви, това го разбрахме късно! Пейзажите наоколо изпълваха очите ни с безкрайната си красота. Понякога наистина човек се чуди, дали въобще е възможно да поеме толкова спокойствие, толкова природно съвършенство и одухотвореност на едно място.

Един от най-щастливите моменти, поне за нас, беше, когато почти на половината от пътя ни видяхме хижаря – Иво Йорданов. Помощта му по ориентиране из планината до хижата и най-вече помощта му за багажа ни, се оказа наистина неоценима. С невероятните усилия на градски хора, отвикнали от планински преходи, се добрахме до стълбите на

хижата.

Хижа "Чавдар" е разположена западно от връх Баба (1787м.)Тя е пункт от европейски маршрут Е-3 ("Ком-Емине").Хижата се намира в близост до връх Звездец (1655м,1.30ч.), хижа Мургана (4.00ч.), хижа Рудината (4.30-5.00ч.), т.сп.Витиня (4.30ч.).

От тук минава европейският маршрут Е-3 (наричан в миналото и "Маршрут на дружбата") е популярен като "Ком-Емине". Дължината му е близо 700 км. По дължината на маршрута се изкачват и подсичат над 100 върха.

Идеята да се премине по билото на Стара планина принадлежи на Алеко Константинов, но нелепата му смърт попречва да се изпълни това негово намерение. Последовател на

Алеко,

и изпълнител на неговото желание, се явява големият пътешественик и изследовател Павел Делирадев, който през 1933 г. предприема този поход и за 30 дни изминава около 700 км. по дължината на Стара планина.

През 1953г. се организира първият поход по билото на Стара планина. Тридесет и четири души изминават разстоянието от връх Ком до н.Емине за 30 дни. Днес походът "Ком-Емине" е традиционен и всяка година се организира от БТС. През 1991 г. е открита българската част от Европейския маршрут Е-3, която съвпада с "Ком-Емине".

Недалеч от хижата се намира стара, полуразрушена сграда. Хижарят Иво ни разказа, че това била мандра, която навремето снабдявала директно

Двореца.

Разпитахме го за професията му. Налагало се е нощем да излиза във виелица, за да спасява хора, които са се загубили. Запознат е с планината, защото вече три години е на тази хижа, а от единадесет години упражнява тази професия, която е повече призвание.

Няма нищо по-сладко от храната, която сме си приготвили сами, на 1400 м. височина. Уморени, но изпълнени с впечатления си лягаме в двуетажните легла – тип “вишка”, романтично наподобяващи някогашните казарми.

Новият ден огрява местността със златистата си светлина и мястото става още по-красиво. Недалеч от хижата се намира военен пункт, където дежурят военнослужещи.

Хижарят

ни обясни, че место общували, така се разнообразявали и те, а и времето минавало по-бързо. Помагат си както могат, когато камион изкачва билото, кара продукти и суровини и за хижата. Нощувката тук е само шест лева, а мястото, където човек има възможност да спи, за тази скромна сума, наистина е невероятно. Нощем сякаш луната е по-близо, звездите са по-ярки, нощта настъпва по-късно, защото и слънцето по-късно се скрива. Височината си има своите предимства.

Хижа “Чавдар” е гостоприемна за всеки, който минава от тук. Вечерта към нас се присъединиха две момчета и едно момиче – туристи. Хапнаха скромна вечеря, която сами си носеха, а след това се възползваха от гостоприемството на поляната до хижата, където разпънаха палатка. Кога се нахраниха, кога си отпочинаха, кога издигнаха палатката, кога се наспаха…, а на сутринта в 8,30 вече нямаше и следа от тях. Вероятно – отдавна бяха на километри от хижата на пък за

Емине.

Иначе, хижарят Иво се грижи за сградата като за свой дом. Не я оставя маключена никога, а когато му се налага да отиде до София, оставя “заместник” – някой от пастирите. Те са му освен заместници и добри приятели. Така хижата е отворена винаги и животът в нея никога не спира. До сега близо 80 хиляди лева е успял да осигури за ремонтни дейности – смяна на дограми, изграждането на вътрешни баня и тоалетни, нови мебели, легла и шкафчета. Предстои да се остъкли частично терасата над главния вход, както и редица други ремонти, които са и наложителни и декоративни. Всичко това е, за да се осигури повече удобство и уют на туристите и гостите на хижа “Чавдар”, а зад всичко това стоят благородните усилията на хижаря Иво Йорданов.