Снимка: БГНЕС
С началото академичната година, една статистика придоби популярност, защото представя моментна снимка на ситуацията с висшето образование у нас. Става дума за това, какво предпочитат да учат студентите.
Оказва се, че сред най-предпочитаните специалности са „Икономика“, „Право“ и доста по-рядко някои екзотични науки, като например „Океанология“. Палмата на първенството обаче се държи от „Психология“. Последната е твърде популярна, защото все повече българи се обръщат за помощ и подкрепа към професионални психолози. На тях се разчита и за разрешаването на трудни житейски възли, както и за най-дребни проблеми от ежедневието.
Хуманитарните специалности са все по-елитарни и все по-малко желани от студентите по няколко причини. На първо място това е, че с една „История“ например, дори и да е завършена в СУ „Св. Кл. Охридски“, човек много трудно би могъл да се реализира. Възможностите за работа са на практика само три – учител, журналист и...президент!
Географията дава малко повече възможности, защото при една допълнителна специализация, човек може да си намери работа дори и в банка. А в България поне до преди няколко години имаше 8 /осем/ исторически факултета. Кому беше нужно дипломирани историци да стават пазванти на паркинги, защото тези факултети буквално бълваха високообразовани пазачи!?
Преди години, в кафенето „К.“, на пл. Славейков в София се разиграва следната случка. Студент по история и негов приятел – дипломиран юрист се намират в кафенето. До тях на масата са група млади бизнесмени. Завързва се разговор и когато бизнесмените разбират, че единият е юрист, те проявяват интерес, разпитват за юридически подробности и казуси. Когато разбират, че другият е студент по история, единият от младите бизнесмени, вдига пръст на ръката си, имитирайки пистолет и казва, че ако някога синът му иска да учи „История“, по-добре да се гръмне...!
Това е било отношението към тази наука, но и не само към нея, защото модерно е да си юрист, или икономист, но не и историк. А това, какво е правил цар Симеон Велики, или как хан Тервел е спасил Европа от арабско нашествие през VІІІ в. е по-скоро екзотика на вродена интелигентност, отколкото нещо, което си струва да се изучава под формата на висше образование.
Още първият учебен ден в първи курс, въпросният студент по история се сблъсква с категорично изявление на преподавателите му, че „Историята“ е наука за богати, както и „Археологията“. Да припомним само, че големите археолози са потомствени аристократи.
Проблемът не е в това, че висшето образование се комерсиализира, а в това, че историческото време се промени. Днес да си историк, географ, или педагог на деца с девиантно поведение не е модерно, това не носи много пари, не дава широки възможности за професионална изява и личностно израстване. Така поне смятат някои.
В същото време, не може всички да станем юристи и икономисти, защото тогава, кой ще води хрониката? Все пак е нужен поне един историк, да пише историята!
На добър път на всички студенти, и на тези от Юридическия факултет, и на тези от Историческия...!
За novinite.bg
Няма коментари:
Публикуване на коментар