ЗА С. ГОРНИ ЛОМ - НИЩО, АМА ОТ СЪРЦЕ!

Останкте от взривилия се завод в с. Горни Лом, остатъци от духовна нищета на някои свещенослужители. Снимка: МВР

Ужасна трагедия сполетя Видинска епархия. Загинаха много хора при взрив в село Горни Лом. В същото време хората коментират, че това не е случайно, защото бедствията идват там, където има грях. Този път обаче, грехът не е, както каза преди години един митрополит, при трагедията  в Охридското езеро, защото хората били грешни, а защото някои свещенослужители са грешни.  

В разговор между Бог и Авраам, в Книга „Битие” – първата книга на Библията, преди заличаването на Содом и Гомора, Авраам се опитал да убеди Господ, че въпреки греха в тези градове, там живеят и праведници и не е редно и те да пострадат, заради грешниците. Разговорът започнал от 50 праведници, като Авраам се опитвал да намалява бройката и така да стигне и до последния, но стигнал до 10,  тогава Бог напуснал.

Когато сред клира има лъжеправедници, когато духовните водачи са слепи, тогава идват бедствия, тогава Господ наказва онези, които са забравили, защо са станали монаси, защо са понесли тази отговорност и вече не са истински духовни водачи. Тези хора са се облекли в шарени дрехи, но са духовно заспали, збравили са, че тези дрехи не са просто облекло, а символ. Те не живеят духовно и Божият гняв се изсипва върху епархиотите, тогава загиват и невинни хора.

Ето и един обратен пример. Когато ниневийците изпаднали в дълбок грях, Господ решил да ги накаже. 

Бог иска да се спасят ниневийците и техния цар-езичник-толкова били много греховете им, че те чисто и просто заслужавали наказание. Свети пророк Йона е от избраните, той е юдейн и когато Бог му заповядва да иде да им проповядва покаяние, се налага Бог да го застави с чудо- буря потапя кораба с който бяга от Божията воля и го гълта Левиатан,който го избълва срещу Ниневия.

Три дена всички хора в Ниневия не се хранели, дори и на животните не давали храна и вода и само се молели на Господ. Тогава Той ги спасил.

Не е достатъчно да направим панихида, необходим е пост. Именно тридневен пост обяви тази година между Петдесетница и Петровден руският патриарх, заради бедите, които сполетяха неговата държава и диоцеза на Руската патриаршия. От това се вижда, че именно покаянието е начин за спасение, постът, този подвиг, има за цел да омилостиви Господ, за да не наказва невинни хора.

Содом и Гомора бяха пометени от огън и вода, а тази година именно земите и на същата Видинска епархия също бяха удавени във водни стихии, а сега ги горяха взривове. И за това не са виновни хората, а някои свещенослужители, които са се отклонили от духовния живот и вървят в друга посока. Това бедствие дойде заради духовната леност, която причинява духовна болест и от това страдат най-обикновени хора, които с нищо не са заслужили такава трагедия. Бедствието идва там, където вярата е хлабава, а вярата е хлабава там, където духовните водачи са слаби или въобще липсват.

Не е достатъчно да се отслужи молитва под кристалния полилей на митрополитската катедрала във Видин. Никому не е нужна тази пищност - мантия, жезъл, излишна императорщина…! Необходимо е свещениците да отидат на място, там, в село Горни Лом, където са и психолозите. И ако последните учат хората, как да намерят сили вътре в себе си, свещениците трябваше да са там, за да помогнат на хората да намерят упование в Бог.

Вместо това, викарният епископ, дори не митрополитът, отслужи молитва за упокоение душите на загиналите. Хубаво, само че, когато станаха атентатите в Москва, патриархът отиде в метрото, а не отслужи „дежурна” молитва в храма „Христос Спасител” в столицата…! Ето я разликата, когато правиш нещо от сърце и когато правиш нещо, сякаш по задължение…Това всъщност е нищоправене, ама от сърце!  

Да не говорим, че дори имената на загиналите не знаем, не знаем, кого загубихме, заради греховете на други…!