Снимка: БГНЕС
В някои руски медии започна истинска кампания по повод това, че България се готви да модернизира бойната си авиация. Ние, че се готвим, готвим се, но ни готвят вече една дузина военни министри и все сме недоготвени.
"Българските политици продължават да ликвидират собствената си страна и да тласкат населението към протести", пише руското издание "Сегодня". „Антируският курс на София се очертава все по-ясно от ден на ден", пише "Гудок". "Къде ще идат ... българските МиГ-ове и Су? - пита се "Правда". „Българските самолети руско производство са част от някогашната "приятелска помощ от страна на една съюзна държава - Съветския съюз“, твърди "Аргументи и факти"...и така нататък.
Проблемът дори не е в това, че някой, бил той и събрат-журналист, си позволява да говори за българския, макар и служебен министър на отбраната, като за „..някой си Шаламанов...“. Това е по-скоро въпрос на професионална етика и най-вече – на възпитание, става дума за нещо по-сериозно.
Първо, в подобни регресивни твърдения се съдържа открита носталгия по времената на СССР, нещо, което принципно не би следвало да е характерно за модерни хора от ХХІ в., още повече в Европа. Освен това, военните ни министри вече на няколко пъти дадоха да се разбере, че договорите с Руската федерация се управляват изключително трудно. Това споделят и хората, които на практика ремонтират самолетите. Части няма, ако има, те се чакат дълго време, през този период самолетите на практика не летят, защото е опасно.
„Правда“ се пита, къде щели да отида българските бойни самолети, като изказва предположение, че те ще отидат при Порошенко. Това е колкото нелепо, толкова и тенденциозно, но дори и това не е най-големият проблем.
"Къде се дяна вечната дружба, в която се кълняха българите? Та нали освобождението от османско иго не е малко нещо. По време на Великата отечествена (война) българите не отвърнаха със същото на своите "братушки", споделя друго руско издание.
Тук леко се докосваме до проблема. Първо, „вечната дружба“, за която говори изданието към днешна дата по-скоро действа като пургатив, отколкото като нещо, което може да събуди носталгия, освен ако не говорим за някакъв тип патология. Второ, Освобождението ни от Османско владичество не е било руска самоцел, а част от трите лъча на руската армия, като едно от нещата, което е трябвало да се случи на път към Проливите и топлите морета е било и нашето Освобождение. Ние сме благодарни, но не сме раболепни, защото все пак – има известна разлика между двете думи, струва ми се...!
Трето, по времето на така наречената „отечествена война“, страната ни първоначално е част от Тройната ос, но по-късно преминава на страната на антихитлеристката коалиция, въпреки това не получава статут на страна, сражавала се срещу Хитлер. Колкото до така наречената „отечествена война“, то това е войната на СССР срещу Хитлер, това не е наша война, защото ние не сме окупирани от Фашистка Германия, а от СССР, по-късно. Така че, как точно се очаква да „отвърнем на „братушките“, след като те просто ни окупираха!?
"Сегодня" цитира български медии, които говорели, че в средите на въоръжените ни сили зреел бунт...! Обясняват ни също, как Западът ни натискал да купим техни бойни самолети, защото руските не били съвместими със западните. Проблемът е там, че това твърдение е колкото невярно, точно толкова и манипулативно.
Тогава защо F-16 на Италия долитат почти всяка година до Авиобаза "Граф Игнатиево", директно от Авиобаза „Авиано“...? Отговорът е много ясен и го дават именно пилоти – и италиански, и американски. Защото това е шанс техните самолети да се „пробват“ с руски самолети. Къде другаде да го направят, след като останалите държави почти вече нямат руски самолети. А ние имаме, при това различни типове - изтребители, ударна авиация и други.
По същата причина американски самолети също идват често на "Граф Игнатиево", за да си „премерят силите“ с емблематичния МиГ 29. Е, как тогава Западът ще иска да ликвидираме бойната си авиация, след като същият този Запад ни търси именно заради същата тази авиация - „сделана в СССР“...!?
За novinite.bg
Няма коментари:
Публикуване на коментар