ГЕРБ и реформаторите – едно напред, две назад!

Снимка: БГНЕС

Какви са изводите от преговорите между рефорпматорите и ГЕРБ, провалиха ли се в опитите да намерят консенсус, или той предстои.  Нито реформаторите, нито ГЕРБ заявяват, че са се провалили. Попадаме в парадоксалната ситуация – преговори имаше, губещи няма, но сякаш няма и печеливши!

Две са хипотезите – едната, че реформаторите нямат готовност да влязат във властта, другата, че ако не влязат в управлението, загиват. Има обаче и още една хипотеза, която сякаш се прокрадва от време на време. Става дума за лицето на реформаторите. От ДСБ твърдят, че евентуално управление с ГЕРБ на всяка цена, би обезличило Реформаторския блок и би го превърнало в пейоративен придатък на дясната политиката, от какъвто никой няма нужда.

Съществува обаче и хипотезата, че ако реформаторите не се договорят с ГЕРБ, то ГЕРБ може да се договори с някои от тях и така хем да си осигури известна подкрепа, хем механично да разцепи и без това привидно крехкото единство на дясната коалиция. Това малко наподобява онзи виц, при който попитали, дали Русия ще влезе в НАТО, а отговорът бил, че не знаят, дали Русия ще влезе в НАТО, но НАТО може да влезе в Русия...!

Реформаторският блок няма един лидер, лидери са всичките лидери на партии.  Това колкото е предимство, защото демонстрира представителност, толкова е и недостатък, защото, когато трябва да се вземе решение, обикновено става трудно. Едно е един лидер да преговаря с другия лидер, друго е петима лидери да преговарят с един лидер.

От друга страна, ГЕРБ са били на ясно още преди началото на преговорите, че решенията при реформаторите се вземат по определена специфика. Така че, изненада няма, или не би трябвало да има.

Публиката остава с впечатление, че РБ и ГЕРБ нямат различия, но сякаш те са повече от тези между ГЕРБ и БСП. Дали това е, защото се доизкусуряват детайли, дали става дума за капризничене от някоя от страните, или и от двете, дали пък „по-малките“ не се дърпат свенливо, за да не изглеждат твърде „лесни“..., предстои да разберем, вероятно.

Реформаторите обаче са поставени между чука и наковалнята. От една страна стои въпросът, да се разберат с ГЕРБ и как да стане това, от друга страна, на кръстосан натиск са подложени и от факта, че част от избирателите им не искат коалиция с ГЕРБ - те са гласували за дясна партия и не желаят РБ да се коалира с хибридна дясна партия, за каквато приемат партията на Борисов. Тук хипотезата е, „по-добре ужасен край, отколкото ужас без край“.

Това също изглежда различно от различните гледни точки, до толкова, до колкото не бива тесният партиен интерес да се поставя над обществения.

За novinite.bg