Фото-фрагмент от позлатата на куполите на патриаршеската катедрала "Св. Ал. Невски" през 2001 г. Снимка: Стоян Ненов.
Държавата предаде на Църквата храм-паметник „Св. Ал. Невски“. Новината е хубава, защото години наред този спор тегнеше като дамоклев меч над отношенията между двете. Всичко е добре, само дето се оказва, че Църквата нямала пари да възстанови култовата сграда, която при това е един от символите на столицата.
Възниква въпросът, ако Църквата не е имала средства за ремонт, това едва ли е станало през последните няколко месеца...! Защо едва сега става ясно това...?
Предстоятелят на храма – Тивериополски епископ Тихон съобщи, че ще се търси начин за набиране на необходимите средства, за да бъде взстановен покривът, на местата, където има течове, както и да се освежат и на места – възстановят стенописите.
Проблемът обаче не е само в това, че Църквата няма пари да възстанови патриаршеската си катедрала. Проблемът е, че държавата предоставя храма на Църквата, явно в недобро състояние. Защо държавата не се е погрижила за това, храмът да бъде в състояние, което подобава за един от символите на една модерна европейска столица?
Кой носи отговорност за това този храм, докато е бил собственост на държавата, да бъде реставриран и подържан в прилично състояние? И най-вече, защо, когато състоянието на храма очевидно изисква многомилионни средства за ремонти, точно тогава държавата, сякаш се отървава от него, като внезапно решава да възстанови собствеността на Църквата върху него...!?
Дали пък това не е именно отърваване от разходи?! Защото иначе, как да си обясним това, че хем храмът не е подържан в добро състояние, хем очевидно преотстъпването му на Църквата е някак внезапно, изведнъж!
Толкова години храм-паметник „Св. Ал. Невски“ е бил на държавата, което е повече от странно, защото това е православен храм, който е трябвало да бъде на Православната ни църква, защото държавата няма какво да го прави, това е просто храм, не може да се превърне в сграда с друго предназначение. И след толкова години, той бива прехвърлен на Църквата, при това точно тогава, когато спешните ремонти изискват много средства...!
Проблем има и в Църквата, защото приема собственост, за подръжката на която заявява, че не е подготвена. Вярно е, че храмът е бил конфискуван от Църквата по време на атеистичния режим у нас, но независимо от това, кога, все пак той й се връща, тоест – отива там, където винаги му е било мястото, под „шапката“ на Св. Синод на БПЦ-БП, защото това е патриаршеска катедрала.
С една дума, държава е проспала ремонтите, защото не иска да харчи „излиши“ пари. От друга страна, Църквата пък не е готова да поеме храма. Е, какво да го правим тогава, да го дадем на мюсюлманското вероизповедание, то може и да намери пари за ремонт, след като родният Св. Синод твърди, че няма пари за патриаршеската си катедрала...!
Ако пък не е така, хайде да не си „чешем езиците“! Да поемат храма, да намерят пари за ремонт! Достатъчно е да продадат един-два от църковните лимузини на разни митрополити и дори и епископи.
Вместо да правим безумно разточителни ремонти в Троянския манастир например, или да задължаваме останалите ставропигии /манастири, директно подчинени на Патриаршията/ да „издържат“ Пловдивската и Софийската семинарии, нека им дадем временна „финансова амнистия“ и ето как парите от тези дейности ще са повече от достатъчни, за да направим патриаршеската ни катедрала още по-блестяща.
Защото какво е Солун без неговата „Св. Димитър Солунски“, какво е Истанбул, без величествения константинополски храм „Св. София“ и какво би била София без „Св. Ал. Невски“...!?
За novinite.bg
Няма коментари:
Публикуване на коментар