Да имаш, но да нямаш, това ли е въпросът?

Снимка: БГНЕС

Граждани протестират срещу застрояването на градинка в столичния квартал „Слатина“. Проблемът, според тях е, че на това място от години си играят техните деца, а и собствениците на апартаменти в блоковете имали собственост и върху дялове от въпросната градинка. Документи обаче не се показват, може би защото такива просто няма, а това е една наивна защитна реакция.
В същото време, собственикът вече две години не може да започне строеж, защото гражданите блокират пътя и не допускат строителна техника до обекта, а разрешение за строителство е издадено.

Оказва се, че това не е първият подобен случай, а едва ли ще остане и последният. През 2008 г. кметицата на община „Слатина“ заяви буквално: „Безсилни сме, имотът е частен“, по абсолютно същия казус. Тогава ставаше въпрос за детска площадка, за която има пълен пакет документи, разрешаващи строителство в определен обем.

Сега пък не бил уточнен начинът на транспорт на строителната техника...! Всъщност, проблемът е, че той  не е един, а са няколко.

Наистина София, както и големите градове са презастроени. Разбира се, че трябва да има детски площадки и зелени площи, където да играят децата ни и така градът буквално да „диша“.

Ситуацията обаче може да се погледне и от друга страна. След 9 септември 1944 г. властта отнема насилствено собствеността на много хора. След демократичните промени у нас, тази собственост беше възстановена, но част от нея не можеше да бъде възстановена в реални граници, заради застрояването  в градовете. Така се появи системата за компенсиране, от която хората останаха ощетени и недоволни, но все пак, поне получиха нещо.

Сега граждани протестират срещу законна възможност на собственик да влезе в реално владение на собствеността си и да строи там, при положение че има необходимите документи за това.
У нас частната собственост е неприкосновена, както трябва да е във всяка правова държава, каквато сме и ние. Ако това е така, когато човек притежава собственост, той би трябвало, съобразно законите и съответните разрешителни, да може да прави с владението си, каквото поиска. Оказва се обаче, че някои граждани не приемат това, което се оказва възможност за ограничаване на частната собственост.

Няма нищо лошо в това хората да искат да запазят тревните площи и градинките, както и детските площадки, НО, когато те се намират на частна собственост, владелецът по право не бива да бъде обвиняван в това, че просто иска да се възползва от собствеността си!

И още нещо, ако някой отиде в апартаментите на въпросните протестиращи и им каже, че няма да влизат в собствения им хол, дали това ще е законно и приемливо...?! Същото е и тук, собствеността е собственост, независимо къде се намира.

По-скоро общината и държавата в частност трябва да са по-категорични, когато става дума за защита на частната собственост, особено в случаите, когато става дума за силно чувствителния процес на реституция.

За novinite.bg