Реформата в държавната администрация се оказа едно от най-важните пера в програмите на няколко правителства. Още „царският“ министър Николай Василев стартира нова система за пресяване и назначаване на служители в държавната администрация. Появиха се конкурси за назначаване на държавни служители, а тези, които вече бяха назначени в държавната администрация, преминаха, в повечето случаи едно еднодневно, формално обучение и бяха още по-формално преназначени. Подписаха по един протокол, издадоха им, там където се налагаше, по едно Удостоверение за достъп до класифицирана информация, в зависимост от нивото и с това се приключи. Проблемът обаче едва тогава започна, или поне тогава се изостри.
Системата е следната, за да кандидатства човек за държавна работа, се изисква да е работил поне три години, каквото е изискването на Закона за държавния служител. След това трябва да се подготви по съответния закон, съобразно ведомството, където кандидатства. Това е изучаване на закони, подзаконови нормативи и наредби, правилници в продължение поне на 20-тина дена. Следва писмен изпит и интервю, след което се определя кандидатът, който ще заеме поста.
До тук системата е ок, само дето, никой не може да гарантира субективния елемент. Ако даден кандидат е определен предварително за даден пост, то как това може да се предотврати, ами...никак! От тук тръгва нишката на една откровена корупция при назначаването на държавни служители, особено, когато става дума за по-апетитни постове, където за малко работа се получават много пари, или пък има пътувания в чужбина.
Как да се обясни на онези хора, които 20 дена са учили закони и нормативи, че са били ползвани за масовка в един шаржов спектакъл, където за да бъде назначен „нашият човек“, му се осигурява легитимиращ миманс...!?
Проблемът е, че когато средно 30-40 човека кандидатстват за едно място в държавната администрация, а естествено печели само един, останалите някак са учили закони напразно.
Разбира се, във всеки конкурс има един, който печели, а останалите – губят, така е, защото говорим за конкурсно начало, за състезание. Но ако липсва, а в случая именно липсва превенция на корупцията, тогава конкурсното начало се компрометира.
Не е нормално в една водеща държавна агенция, да е ясно, кой ще е директорът на дирекцията, за която конкурсът все още не е проведен. Ако конкурсите са чисти, това няма как да стане, но когато конкурсите са про-форма, когато говорим за имитиращи процедури, тогава няма как да очакваме някакъв положителен резултат – един човек да бъде назначен, защото е подходящ, а не защото е познат на еди кой си, еди къде си.
Известни са дори случаи, когато един служител от по-ниско ниво, кандидатства за по-високо на общо основание, заедно с външни кандидати, в същото ведомство. Тогава, естествено е да бъде избран служителят, който вече работи във въпросната администрация, защото той е познат на комисията, а и защото е много по-запознат с материята, или поне така се предполага.
Държавата трябва да прецизира базовото законодателство за подбор и назначаване на държавни служители. Необходимо е да се изработи система за контрол и субективното мнение да се изолира до възможния минимум, едва тогава би могло да да се започне една истинска реформа в държавната администрация, а не отново сурогатно действие, защото държавният служител трябва да е служител на държавата, а не държанка на държавна служба.
За novinite.bg
Няма коментари:
Публикуване на коментар