ВИДИН И СЛИВЕН – В СМЪРТОНОСНА ИГРА НА ВИЗАНТИЯ

Снимка: Преса
 Негово Всесветейшество Вселенски патриарх Вартоломей І

В Богослужението всеки служещ има маниер. Това са дребни маниери, които са характерни за всяка поместна Църква. Свещеници твърдят, че ако се съберат седем епископи, ще се познае всеки от коя Църква е. Това става по облеклото и по откъс от службата. Разликите са: дали омофорите на епископите са меки, или твърди, дали се закопчават с копче за сакуса, или не. Важен е и самият сакус, както и формата на ширита. Гледа се и това, дали шапката е с периферия, или е без периферия, както и, дали булото е  с ластик, или е без ластик, както и много друге на пръв поглед дребни неща. Важно е и как „се взема време” от свещенослужителя…! Това са все показатели, по които може да се разбере, кой от коя поместна Църква е.

Българите имаме автокефална църква и патриарх от 927 г. сл. Р. Хр. Пентархията е нарушена, а когато Рим отпада, ние, които до тогава сме били шести, ставаме пети, тоест, влизаме в свещената пентархията – „ранглистата” на независимите Църкви, или – йерархията през Средновековието. Днес, разбира се не сме пета Църква, защото няма кой да ни защитава това право, отнето ни, заради изгубването на автокефалия на няколко пъти. А няма кой да ни защитава, защото от каляски, тронни зали, фалшиви епископи и пияни похотливци, Църквата ни не може да се захване със съществените неща. Заради това по-многочислените Църкви имат претенции за първенство.

Днес има една твърде шизофренна нагласа на така наречените „три Византии”. Става дума за „Цариградска Византия”, „Светогорска Византия” и „ Московска Византия”. Първата е заради свещения Богородичен град, основан от императори и бил столица на старата Православна Византия. Втората е заради това, че считат „Москва за трети Рим”, което е колкото невярно, почти точно толкова и налудничаво. Третото е заради времето, те спазват часовото време на старата, истинската Византия.

Няма лошо, все пак Византия е родината на Православието, това е първата православна държава-империя, богохранима като обществен субпродукт самата тя като уникален субстрат от вяра, хора и култура. Проблемът е там, че две български епархии днес – Видинска и Сливенска се „родеят” като някакъв „наследнк” на „Цариградската Византия”, те служат така, щото маниерът е като на Вселенския патриарх - Негово Всесветейшество Вартоломей І.

Знаем обаче, че цяла Северна Гърция, въпреки, че е под формалното управление на Атинската архиепископия, реално се "владее" от Вселенска патриаршия, а това не е явление само в Гърция, наблюдаваме го и в части от Северна Европа. Това ли ни очаква и нас, след като тези две наши епархии подражават на Вселенската, точно както е било и в Северна Гърция…!?

Още от 870 година сл. Р. Хр. Ставаме архиепископия, а десет години по-късно, през 880 г. сл. Р. Хр. Сме извадени от диптиха на Вселенската патриаршия, тоест – влизаме в процеса на автокефализиране, което става едва през 927 г. сл. Р. Хр.

И след толкова години, това ли заслужаваме, да се самопредложим отново на Вселенската патриаршия…!? Твърде малки сме, твърде апетитна хапка сме, а Вселенската патриаршия има нужда дори и от малки хапки като нас, защото е „гладна” за диоцези, понеже има много малко…!

Изглежда свещенослужителите ни трябва повече да внимават, когато служат, защото има значение, не само за това, как ще измолят Благоволението Божие, но и към кого ще ни причислят, макар и първоначално твърде невинно. Този филм обаче вече сме го гледали и последната „последна серия” беше с „Българския Великден”, когато на 3 април 1860 г., по време на тържествената великденска служба в българския храм „Свети Стефан” в Цариград митрополит Иларион Макариополски не споменава името на вселенския гръцкия патриарх. На негово място казва "всякое епископство православных", което се произнася само от предстоятел на автокефална църква.

В много от българските селища населението заставя владиците да се отрекат от Цариградската патриаршия и се обръща към Иларион Макариополски като към глава на Българската църква.

Дали днес, не търгуваме този величав подвиг за нещо, което струва няколко сребърника…, с които някои епископи ще си купят нови, пищни корони, по-лъскави епитрахили и някоя и друга позлатена висулка за врата – хомотът на една продадена национална кауза…!?