„Кой” беше въпросът, който ни съпътстваше
през година и няколко месеца – времето, в което управляваше коалицията между
БСП, ДПС и „Атака”. Правителството на Орешарски подаде оставка и сега въпросът „Кой”
сякаш позагуби смисъл. Именно този въпрос обаче беше причината да бъдат свалени
от ефир двама популярни водещи от една от националните ни телевизии, този
въпрос създаде нов вид движение на гражданите, което се обяви срещу
управлението на държавата със средствата на снизхождението, в името на едно
нестабилно мнозинство.
„Кой”…, всъщност оказа се, че отговорът
на този въпрос е „Всички”. Цялата политическа система и класа докара г-н
Пеевски във властта и го лансира за шеф на ДАНС. Съвременния политически модел
е в основата на причината такива хора да бъдат толерирани и предлагани за
постове, за които определено нямат никакъв специализиран капацитет, за да ги
заемат.
Пеевски беше политически компромис,
той беше предложен от ДПС, БСП, „Атака” трябваше да си мълчи, а останалите
реагираха като „след дъжд-качулка”.
Проблемът не е в това, „Кой” именно
предложи Пеевски, проблемът е и в това, „Защо” беше предложен Пеевски. Трябва
да обърнем внимание и на факта, че именно Пеевски беше предложен за ръководител
на силово звено, а той самият не притежаваше професионална подготовка да го
ръководи. Това от една страна беше автогол за самия Пеевски, от друга страна,
политическите сили поприклекнаха с него, уж за да вземат начална скорост, но
вместо това…свършиха една друга работа…!
Пеевски беше предложен, защото
политическата, но най-вече икономическата конюнктура го предполагаше и
предразполагаше. Той се появи в политиката, защото всичко останало беше
допустимо в същата тази политика. Той беше компромис, но беше и оръжие – атомно
оръжие срещу елементарната политическа нормалност, такава, каквато сякаш винаги
ни е липсвала.
А „Кой” го предложи, това сякаш
вече не само няма значение, но и звучи архаично, защото именно – „Всички” носят
отговорност. Дори и някои новосформирани
политически формати, които си придават важност с непристойни задявки, на гърба
на установени политически субекти, с идеология и история, дори и такива нови
политически продукти на политико-икономическото инженерство, също носят вина. Тяхната вина дори е по-голяма от тази на някои
така наречени „стари партии”.
Пеевски се появи в политиката,
защото историческото време го повика, а историческите субекти го приеха сред
себе си. Пеевски не е плашило, той не е страшен, той беше използван и изплют
почти веднага, защото е жилав и трудно може да бъде предъвкан от изтощеното от
дъвчене обществено мнение.
За novinite.bg
Няма коментари:
Публикуване на коментар