За децата-епископи в БПЦ-то ни

Снимка: sofia-seminaria.org

Българската православна църква сякаш се оказва църквата на прецедентите. Имаме си Устав, само че той, явно по подобие на Кодекса на труда, има препоръчителен характер, демек – никой не го „бръсне за слива“, както казва народът.

Избираме патриарх, гласуването – нескопосано, обаче -прецедент, „ад хок“ се въвежда ново правило. Избират нов митрополит– нов прецедент. Преди това избират друг митрополит– той пък, твърдят злите езици, си боядисвал в брадата бели кичури, завалията, че да не си личат още следите от млякото дето е сукал до преди няколко години! Деца-владици...! Няма лошо, ако са готови, ако са достигнали духовен ръст, ама едва ли масово именно същите тези "деца" са толкова пък заслужили и „узрели“, че да стават епископи и митрополити...! 

Последният случай е с епископ Арсений....! Дете-епископ...! Дете-чудо...! "Отличникът" на Църквата ни...! Добре де, толкова ли нямаше друг, ..има архимандрити достатъчно „узрели“, че и „попрезрели“, някои и на библейска възраст вече, защо те не са станали епископи, а „децата“ ги правим епископи без време, преди още да са придобили достатъчно опит като духовници?!

Нищо против епископа Арсений, да е жив и здрав, ама може би все пак трябваше да почака за епископска митра поне още 20-тина годинки. Някак не му стои короната на 20-те му и няколко години духовен/детски „ръст“...!

Църквата ни се научи да прави нещата „ад хок“, създава прецедент, приема, че това е правилно и го прави правило от сега нататък. Добре, обаче така всичко може да се измени.

Нали заради това е Уставът, когато нещо не го пише в него, значи няма да го правим, ако има спор, тогава е редно да има някакъв управляващ орган от трима, поне, митрополити, които да решават, пак на базата на Устава, как да се реши дадено проблемно нещо. Тоест – да има нещо като Конституционен съд.

Църквата е отделена от Държавата, не казвам, че институциите трябва да се дублират, казвам само, че когато има Конституция/Устав, тя/той трябва да се спазват.

Когато нещо не е ясно, в държавата решава Конституционният съд, когато в Църквата нещо не е ясно....какво правят...., правят прецедент, решават, че от днес това ще е така и то става правило...! 

Така се опитаха преди няколко години да отстранят Западно и Средно - Европейския митрополит Симеон, е после той сам се оттегли, обиден, огорчен и ...вероятно и отегчен от скуката на Закона в Църквата...! 

Само че това на простичък език се нарича откровено беззаконие, в държавата, а в Църквата е – некаконичност, защото така всеки може да си реши и да си прави, каквото си поиска, без оглед на каквито и да е правила, основавайки се само и единствено на правото на прецедента! Е, да, ама тук не е Америка /за добро, или за лошо/...!