Снимка:
Военният министър Велизар Шаламанов предложи скандалната „Визия 2020: България в НАТО и Европейската отбрана“, в която се казва, че има риск за сигурността на България и Алианса. Това предизвика много полемики, като политически партии като АБВ и „Атака“, които откровено защитават позицията на Москва, поискаха оставката на Шаламанов. ГЕРБ, в лицето на Цветан Цветанов също се обявиха против това служебен министър да предлага дългосрочна стратегия за действие. Последното е интересно като политически феномен, но е факт.
В същото време президентът Плевнелиев, който също беше излъчен от партията ГЕРБ, посочи, че „политическите оценки са взети изцяло от официалната позиция на НАТО и на генералният секретар. Съветвам българските политици да прочетат внимателно какво е казал генералният секретар на НАТО, оценката му не се различава от написаното от родните експерти", каза пред журналисти държавният глава“.
Всъщност, кого ядоса Шаламанов? Изглежда никой не се ядоса, просто се задейства един стар и добре познат български рефлекс, балкански може би – също, това е рефлексът на снижаването. „Да се снижим, докато отмине бурята“, съветваше йезуитски някога другарят Тодор Живков. Оказа се обаче, че бурята не го подмина и него дори. Една от популярните ни родни поговорки гласи, че „преклонена глава сабя не я сече!“, та заради това българинът винаги е бил независим, понеже, според някои, нищо не е зависело от него.
Именно заради това и сега, „Визията“, която дава ясни отговори на още по-ясно зададени въпроси, ядоса някои политици, защото те така са свикнали – въпросите да са винаги оплетени така, щото отговорите да са още по-витиевати!
Е, един български министър си позволи да зададе категорични въпроси, с още по-категорични отговори на тях. Така се стигна до скандал, а как ще свърши всичко...? Два са вариантите, тоест – три. Единият е Шаламанов да „отлети“, вторият е случаят да се потули, като малка „срамота“ в трамвая, а третият – да се замислим и да размислим, защото изглежда, има за какво.
Няма коментари:
Публикуване на коментар