Първите наблюдения от промените, които бяха въведени в Закона за потребителските кредити са, че те не доведоха до поевтиняването им, както и не доведоха да по-лек достъп до такива финансови услуги.
Банките бяха задължени да премахнат таксите за усвояване и обслужване на кредита, но например таксата за усвояване се трансформира в такса за разглеждане на документи.
С една дума, промените в Закона бяха на практика излишни. Какъв е смисълът от това да правиш нещо, което веднага след това ще смени името си, но ще запази съдържанието си и в крайна сметка няма да има никакъв ефект...!?
Не само това, но вместо кредитите да поевтинеят, те дори няма да запазят сегашната си цена,а ще поскъпнат, като станат първо по-неразбираеми, а след това и по-трудно достъпни.
Банките се изхитриха и замениха месечната такса със застраховка "Живот" или годишната такса за обслужване със същата застраховка, което при това е задължително и то за сметка изцяло на клиента. Е, какво излиза, че вместо да изпишем вежди – извадихме очите.
Бързото кредитиране също става по-недостъпно, защото вече се иска потребител, за да може финансовата институция да си осигури възвръщаемост. В същото време обаче никой няма да се съгласи да стане поръчител, при такива големи лихви. В този случай, институцията услужливо предлага „услугата“ поръчител, обаче за това има такса.
Какво излиза – преди, макар, че лихвата беше космическа, поне човек можеше да се добере до бърз заем, сега, лихвата е по-ниска, но таксите са допълнителни и това отново прави разхода като предишния, че и по-голям, само дето достъпът до въпросния бърз кредит е много по-труден. И..., каква беше целта на мероприятието, едва ли е била тази...!?
Банките не могат и не бива да са държава в държавата, законите трябва така да се променят, че да осигурят относителен паритет, еднаква достъпност, разбира се в условията на лоялна конкуренция, но тези същите закони трябва да се спазват не само от кредитоискателите, а и от самите банки. Само тогава няма банките да си позволяват да упражняват терор над кредитоискателите.
Вярно е, че хората които вземат кредити, трябва да са запознати с условията, но е вярно също, че условията трябва да са такива, че хората да имат и интерес, но и възможност да теглят кредити.
Банките не са благотворителни дружества, те трябва и е нормално да искат да печелят, само че, печалбата им трябва да е регламентирана, а не те сами да си определят правилата, защото когато и хябът, и ножът са в едни ръце, тогава възниква ситуация, която е хранителна за банков „тоталитаризъм“, а това понамирисва на едно отминало време.
Никой не иска уравниловка в печалбите, или в разходите, не става дума за формално връщане на чл. 1 от Конституцията на НРБ, но правила са болезнено необходими, особено сега, особено след поредицата от банкови скандали.
За novinite.bg
Няма коментари:
Публикуване на коментар