Визитка
Наташа
Войкина е дългогодишен преподавател по История и цивилизация и по философия. Тя
е старши учител във Враца. Преподавала е и в София. Войкина е и журналист.
Активен участник е в редица информационни групи за образование и Православие
във Фейсбук. Обърнахме се към нея с няколко актуални въпроса за обучението по
темите за исляма и какво знаят учениците за него, както и за историческата
истина въобще, в учебниците по история, особено в условията на бежанска криза.
Тя беше любезна да ни отговори изчерпателно на всички въпроси.
-
Г-жо
Войкина, попадали ли сте на ситуация на скриване на историческа истина в
учебниците по история? Питам Ви това, във връзка с онзи термин за „османско
присъствие”.
-
Аз лично не съм срещала този вариант на
учебника по история, където пише за „османско присъствие”. Не съм попадала на
меки форми и скриване на историческа истина. Никъде няма вариант на оскотяване
и осакатяване на историческата истина.
-
До
колко се влияе съдържанието на учебниците от политическата конюнктура?
-
Независимо от сменящте се правителства,
учебниците по история не се сменят, в последните години, не им е била придавана
нихилистична ориентация. Нищо не е премахвано и скривано. С течение на времето
те са били допълвани с нови исторически източници, тълкувания и анализи.
-
Кога
се употребява робство, кога владичество и кога иго, конкретно за османския
период, в учебниците?
-
В един вариант някъде е употребено
робство, защото се смята, че в Османската империя е имало закони, които просто
не са се спазвали и никой не е контролирал това. Никоя държава няма интерес да
избие поданиците си, защото няма да има кой да работи. Няма и кой да воюва. Митът
с насилствените масови ислямизации също е преувеличен.
-
Злоупотребява
ли се с това в учебниците днес?
-
Не бих казала. Ами представете си, ако
се ислямизира цялата империя, кой ще работи, ако всички са мюсюлмани! Няма как
това да е масова практика, по-скоро това са били кампании и именно така е
отразено в учебниците.
-
Какви
уроци има днес в учебниците, по темата за това, как са съжителствали мюсюлмани
и християни по българските земи?
-
Има такива уроци, защото не можем да
кажем, че пет века тук е имало само кланета и омраза. Има един отделен урок за
бита и начина на живот на хората в Османската империя. Тук се разглеждат всички
народности. Това е част от историческата истина, без преекспониране.
-
Колко
точни са учебниците по история?
-
Учебниците са си абсолютно исторически
точни и верни. В една такава огромна държава като османсската е нормално да има
малцинства, но те не са пречели на никого и това си е отразено в учебниците.
-
Кое
понятие е по-точно и по-историческо правдиво – робство, или владичество?
-
Най-често срещаният термин е иго, което
по същество си е робство. За владичество говорим, когато става дума за
международни отношения. Робство е, защото при съществуващите закони, българинът
е лишен от изява – религиозна, културна и друга. Всичко се постига с голяма
борба и това е вид робство. Това е разговорният израз. Юридически разбира се, българите
не са били роби, а поданици на Османската империя. Макар че, свидетелството на
един мюсюлманин в съда е било по-важно от свидетелството на десет немюсюлмани.
След Хатихумаюна и Хатишерифа всички се изравняват по права, поне формално.
Днес говорим за бели робини. По конституция никой не може да държи някого
някъде насилствено. В същото време има бели робини в някои предприятия. Робството
е разговорното понятие за зависимостта ни. Владичеството се употребява, защото
се владее. Смята се, че османците владеят, но не са собственици на хората и
земите им. Владението е временно, собствеността е вечна и се предава. Народите винаги
са смятали, че ще дойде ден, когато ще се освободят. В този смисъл, няма
фалшификации в българските учебници, няма нищо насадено като излишна толерантност към
поробителите.
-
Интересно
ли е на учениците Ви да учат за Османската империя, въобще, как приемат
Османистиката, макар, че в средното училище тя не се изучава така обособено,
както в университета, все пак?
-
Обясняваме, че има такъв дял от
историческата наука. Има достатъчно уроци, които касаят Османската империя. Може
би трябва тези теми да са по-синтезирани, да не са чак толкова много уроците!
Повече от три, четири урока за това не са необходими, а те са около 12, само за
Османска империя!
-
Колко
отстояние във времето трябва да има от едно историческо събитие, за да може то
да се превърне в част от обективната историческа наука и да се преподава в
училище?
-
Това е написано от Арнолд Тойнби. То се
учи и по история, и по философия. 40 години е срокът и това идва от Мойсей, за
да няма емоционалност. Необходими са 40 години, за да може напълно обективно да
бъде оценено историческото събитие. Такива са законите на историческата наука в
целия цивилизован свят.
-
Как
се преподава сега комунизмът, като не са изминали 40 години от както той рухна
през 1989 г., поне в Европа?
-
В 10 клас, в най-новата история, уроците
за комунизма в СССР са много ясни и точни. После в История на България в 11 кл.
– България, след 9 септември 1944 г., и в общата история в 10 кл. –
социалистическите страни и „желязната завеса”, също се представят събтията
безстрастно и без скрупули. Вкарването на нови уроци е абсолютно излишно,
защото се забравят по-важните неща. Напълно адекватно, пестеливо, но ясно, се
представят нещата от този исторически период, в учебниците.
-
Достатъчно
ли е това, за да се придобие представа за този период?
-
Да, напълно достатъчно е, децата
разбират, питат бабите и дядовците си за това и научават неща, които не са
знаели.
Няма коментари:
Публикуване на коментар