 |
| Снимка: |
По повод ниските резултати на
учениците ни, които се огазаха на практика функционално неграмотни, в
социалните мрежи/медии се появиха коментари на експерти, според които, това има
своято напълно логично обяснение, което не е оправдание, но поне дава отговор
на някои от поставените въпроси.
Според учители, „всичко е в
критериите на оценяване, които са различни от европейските. Едно е към
учениците да има изисквания за логическо мислене, къде се прилага на практика
знанието, за какво ще послужи на момента, а съвсем друго да получават диплома, защото рецитират цитати от учебника. В България е различно разбирането за
функционална грамотност”.
Това на практика означава, че
разликата в критериите за оценка, определя разлика и в резултатите. Тоест,
логическото мислене е едно, то предполага личностно развитие, а зубренето от
учебника е съмсем друго, то е и отбиване на номер, но и начин да минеш метър за
момента.
С една дума, трябва да се толерира
и развива именно логическото мислене, за да могат учениците да се справят и
нивото на функционална неграмотност да намалява реално.
Ученето от учебника е закостенял
начин да се научи нещо, да знанието е важно, но знание без мисъл е напразно
знание. Ето тук е проблемът и от тук тръгва така нарчената функционална
неграмотност, когато учебникът се чете, правилата се спазват формално, но нищо
не се научава, не се осмисля онова, което се чете в учебника.
За teacher.bg
Няма коментари:
Публикуване на коментар