ЗАДАВА СЕ НОВ „ПАРКЕТЕН” ЕПИСКОП

На път сме да се сдобием с нов епископ на БПЦ, това е настоящият архимандрит Дионисий, който се очаква да бъде хиротонисан за Стобийски епископ в края на декември.

Ако някоя от последните хиротонии бяха наричани „селски”, „провинциални”, или „тайни”, сега вече имаме нов вид хиротония за епископ – „паркетна”.

Нима Светият Синод мисли, че нашата памет е толкова къса, или пък тяхната памет така е окъсяла..!? Нито първото е вярно, а второто явно се е превърнало в правило.

Преди да опишем решението на Синода, нека дадем едно мнение на независим човек.

В София живееше един Ангелчо, известен в църковните среди. Той помагал на църквите и манастирите и всички го мислели за луд. Когато Ангелчо умира, Варненският и Великопреславски митрополит Йоан заявява, че въпросният Ангелчо редовно се е изповядвал, но тайно. Той е бил православен юродстващ, или юродив – хора, които са видимо луди, но на практика са силно вярващи и въобще не са си изгубили разсъдъка.

Та въпросният Ангелчо веднъж се намъкнал в кабинета на бъдещия Дионисий Стобийски и видял, че на бюрото му нямало дори лист хартия. Тогава той го посъветвал да сложи поне лист хартия пред себе си и една писалка, че като не върши нищо, поне да симулира, че работи.

Дионисий е началник на два отдела в Светия Синод – „Културно-просветен” и „Богослужебен”. Като такъв той има задължение да се грижи за въвеждането на вероучението като учебен предмет, но мнението му така и не е публично известно. Отделът му сега печата само църковни календари, които са пълни с печатни грешки, които можем да оправдаем с грешки в самата печатница. Проблемът е, че има и откровено сгрешени неща в самия църквно-богослужебен типик в тези календари.

Припомняме, че Дионисий става монах в Казанлъшкия манастир. Връща се в София благодарение на вече покойната му баба Надка, която е помагала на бившия Нюйоркски митрополит Геласий, който изработваше архиерейски корони. Става архимандрит, благодарение на пректо-стареца си – митрополит Иларион Доростолски, който със сълзи на очи измолва от Синода офикията му.  Под мантия обаче го води епископ Борис Бачковски. Така впрочем Дионисий става и шеф на отдел, без да има конкурс по документи а чрез назначение „свише”…!

Според Устава на БПЦ, само архиерей може да е началник на отдел в Светия Синод, но, оказва се, Дионисий е нещо повече и му е позволено да заема такава длъжност, което  неправомерно, според църковните правила.

Нека не забравяме и друго, именно Дионисий участва активно при архондисването на настоящия шеф на културната комисия в парламента – архонтът Слави Бинев, който беше напълно неизвестен в църковните среди, до тогава.

Православната ни църква не припозна архондисването като част от своята законна, канонична и морална деятелност. И сега за награда, един от най-дейните архонтмейкъри – Дионисий ще стане епископ…! Но не е само това. Той се замеси и в икуменическа история, като служи заедно с католически свещеник – Георги Елдъров.

До колкото разбрахме от наши източници в Синода, Митрополит Николай Пловдивски е предложил за епископска хиротония архимандрит Йаков Баткунски, който е бил готвен за игумен на Бачковската света обител.

Архимандрит Йаков дълги години е ефимерий на Баткунския манастир. Той не се бута и не настоява за титли. Години по-късно става архимандрит и вече игумен на манастира, в който служи. Именно заради това, че не е нахален и не се натиска за титли, митрополит Николай го предлага за епископска хиротония, но Синодът отказва.

Отказва междувпрочем, точно така, както отказва да направи главен секретар на Синода същия Дионисий, още през лятото на 2014 г. Основанието - "неприемливостта на личността на кандидата".  

Сега отново не всички митрополити са „За” тази хиротония. Против са гласували митрополитите Врачански Калиник, Сливенски Йоаникий, Старозагорски Галактион, Ловчански Гавриил, Неврокопски Серафим.

Тоест, Дионисий не е добре приет дори сред своите, какво да говорим за миряните и обществото.

Във форумите упорито се говори, че Дионисий дори няма диплома за завършено висше богословско образование. Потърсихме го за мнение и той отрече това да е вярно. Каквато и да е истината обаче, това определено не е „Достойн!” монах за епископ, а в същото време достойни свещенослужители като архимандрит Йаков Баткунски, например, отново е отхвърлен, забравен и натирен в „вдън гори тилилейски”, защото се пробутват отново „наши хора”, които просто имат шанса по цял ден сами да се дундуркат до предстоятеля на църквата ни.