Снимка: БГНЕС
Димитър
Бечев е директор на софийския офис на Европейския съвет за външна политика. Той
е един от авторите на доклад, озаглавен „Призракът на една многополюсна
Европа”, където се говори за три полюса – ЕС, Русия и Турция. Потърсихме г-н
Бечев за коментар на изборния резултат на изборите за президент в Румъния,
където беше избран етническият германец Клаус Йоханис.
Какъв
сигнал дават изборите за президент в Румъния, какво трябва да ни покаже изборът
на етнически германец за държавен глава в северната ни съседка?
Това
показва, че румънското общество е постигнало някакво ниво на зрялост и
преценява. Оказва се, че етническият произход не е от такова значение,
по-важното е, какво предлага кандидатът, както и какви принципи и политики
отстоява. За Клаус Йоханис са гласували най-различни хора от различни етнически
групи. Според мен в Румъния демокрацията работи, защото въпреки опитите на
министър председателя Виктор Понта да използва държавната машина в своя полза
по време на президентския избор, Йоханис спечели.
Как
очаквате да работят сега президент и премиер?
Трудно,
защото все пак още от времето на Бъсеску помним, че това не е лесно. Румънската
конституция, както и българската, създават проблеми. Президентът е директно
избран и функционира като конкурент на министър-председателя в изпълнителната
власт. Когато двамата са от различни политически партии, тогава се наслагва и
допълнително съперничество. Очаквам сътресения по тази линия.
Какво
ще се промени в Румъния с избора на Йоханис?
Трябва
да видим доколко той ще се ангажира със сериозни мерки. Въпреки добрата
икономическа конюнктура, все пак предстоят доста институционални реформи.
Трябва да продължи борбата с корупцията. Трябва да видим доколко новият
президент ще може да играе ролята на модернизатор и реформатор и доколко ще е
зависи от инерцията.
На
какво се дължи успехът на Клаус Йоханис?
Това
се дължи на неговия авторитет като кмет. Има сериозна подялба и той успя да
консолидира гласовете на една голяма част. Има дори и регионално разделение.
Мобилизираха се и румънците зад граница. Опитът на държавната власт да ограничи
вота в чужбина им изигра лоша шега. Същият процент българи живеят в чужбина и
това е важно и за нас, как имигрантите могат да наклонят везните. Бъсеску
призова да бъде подкрепен Йоханис, въпреки търканията с лидера на партията,
което също оказа голямо влияние.
Как
можем да си обясним високата избирателна активност – 64%?
Добрата
вест от Румъния е, че обществото е достатъчно зряло да реагира и да санкционира
опитите за присвояване и използване на държавния апарат за партийни цели.
Мобилизацията е нещо, което показа, че има наченки на консолидация в
демократичното мислене.
За novinite.bg
Няма коментари:
Публикуване на коментар