Проф. Владимир Чуков: Мюсюлманите са озадачени от акцията в Пазарджик

Професор Владимир Чуков

Професор Владимир Чуков е арабист, университетски преподавател и учен в областта на политиката на Близкия изток и исляма. Автор е на редица книги и изследвания в тази област. Преподава в няколко български университети. Член е на няколко международни научни организации, сред които са European Association for Middle East Studies, Central Eurasian Society Studies и други. Издаван е в САЩ, Великобритания, Франция, Италия, Германия, Русия, Турция, Румъния и др. Проф. Чуков беше любезен да отговори пред novinite.bg на няколко актуални въпроса за исляма в България, предвид последните събития в Пазарджик и в други градове на страната.  

Професор Чуков, какво представлява салафитският ислям, който стана актуален покрай акцията на специализираните институции в Пазарджик и в още няколко града, до колко той е опасен за България?

Това е друг начин на молитвен процес, друга поведенческа матрица, бит, визия към живота. Като цяло салафизмът няма политическо изражение, но само до един определен етап. Той започва като поведение и поведенчески израз. Външният вид е специфичен, това са дългите бради, бурките. Това е част от обществото, която се самоизолира. Това е антисоциално и не е приемливо за общността на мюсюлманите и въобще за цялото общество.

Има ли опасност от изкуствена радикализация на ислямисти, след тази акция на силовите институции?

Някои от представителите на мюсюлманската общност реагираха. Няма официална позиция, но съм почти убеден, че едва ли тази акция на ДАНС се приема със задоволство, напротив, те казват, че не е имало нужда от такива действия. Те считат, че не е имало основание и доводи.

Как според Вас този тип ислям намира почва сред ромите, при положение, че говорим, че те са традиционно християни, а не мюсюлмани?

Тук можем да поспорим. Ако погледнете статистиката, малко по-малко от половината от ромите са именно мюсюлмани. Това е една общност, която лесно променя вероизповеданието си. През 90-те години исляма широко навлезе в ромската ни общност. Тогава те бяха най-силно маргинализирани. Не казвам, че сега са в по-добро състояние, но като цяло салафизмът навлезе тогава, когато държавата се оттегли и когато имаше рецесия. Именно ромите се оказаха много силно уязвими от всякакви проповедници.

Това само български феномен ли е, или го наблюдаваме и в други балкански държави?

Това е процес, който наблюдавахме много по-силно в съседните балкански държави – Македония, Косово, Албания. В Албания също имаше режим, който отхвърляше религията като цяло. В Босна нещата бяха идентични. Това е специфичен процес, характерен за целите Балкани. При нас това се случи в относително по-ниска степен. Оказа се, че ромската общност е най-уязвима, дотолкова, доколкото е най-силно социално и икономически маргинализирана.

Как се става така, че една джамия се оказва на практика независима от мюфтийството и не е ли опасно това, защото не може да се упражнява контрол върху дейностите там?

Това е въпрос към Главно мюфтийство и те трябва да знаят, кои са джамиите, които са под техен контрол и кои са тези, над които не могат да упражняват никакъв контрол. Те отговарят и за отношенията с имамите. Трябва обаче да кажа, че не би следвало да има религиозни домове, които да са извън юрисдикцията на Главно мюфтийство. Така се получава един луфт. Поне така е в ислямските държави, в Турция, Саудитска Арабия. В Саудитска Арабия, например, един имам не може да излезе на трибуната и да поизнася петъчната си реч, ако няма идентификационна карта от Министерството на религиозните дела. Същото е и в Египет, както и в Алжир.

Кой трябва да регулира това?

Точно държавата е тази, която трябва да регулира тези взаимоотношения.

Виждате ли някаква опасност сред бежанците у нас, могат ли там да се появят опасни радикалисти?

Преди около няколко месеца бяха експулсирани 12 лица, които имаха статут в България. Те бяха разпознати като хора, които са били членове на ислямистки милиции в Сирия. Този факт сам по себе си говори, че очевидно има такава опасност и тук е много силна ролята на институциите, да контролират този процес, доколкото това е възможно.