NovinАрски афоризми и нЕкои други бехаризми

·        Като се замисли човек, никак не е лошо да се пие Fresh, пък и ти самият да си Fresh,…друго си е! А когато към това се добави Sex и Archaeology, нещата стават сложни, но обясними, поне така беше до скоро, когато имаше реална опасност да се случи big mistake и въпросните три думички „ин инглиш”  - Fresh , Sex  и Archaeology да се визуализират на сами стената ни, но не във Facebook, а…в офиса.., при това със златен спрей – бих казал: „чок гьозел, аферим, машалла, бе бате”, ама няма пък да го кажа …!

·        Оказа се, че дупка в КТБ нямало, не е имало, няма и да има. Е, липсват там няколко милиарда, които сме щели да плащаме я от бюджета, я от самия си джоб, не че е по-различно, ама това не било дупка, заглавието било: „Обезценката на активи в КТБ се оценява на …”. Демек, „дупката” се оказа „обезценка на активи” – не по врат, та по шия било, само дето дупката си е дупка.., колкото и да се въртим, гъ*а все си остава отзад, не минава отпред, а и слава Богу…!

·        По-нататък ни беше сведено по низова линия на партийната организация, да водим протокол на събранието, не че нещо, ама някак яко понабъздваше на див комунизъм, не че има питомен де, щото така се говореше тогава...! Водихме го протокола и после трябваше да го изпратим по мейла. Пратихме го, написахме това, което бяхме задължени да искаме, както ни беше заповядано, НО….се оказа, че сме взели шефа за „домакинка”…така се почувствал, при положение, че сам ни накара да му пишем,….нейсе, какво да се прави! Ситуацията е Зайо що си с капа, Зайо що си без капа, и двата случая сме вътре, или иначе казано – мълчанието ни се оказа….не злато а -…блато!!!

·        Когато трябваше да си направим служебни карти, ни беше сведено да попитаме в счетоводството. Попитахме…и …НИЩО…! След седмици ни попитаха, защо, като не са ни отговорили, не сме опитали пак! Добре, а защо, когато на нас ни се пишат мейли от там, а ние не отговорим, те също не опитат пак – двоен стандарт ли, що ли, или от пълнолунието е страничен ефект….!?

·        Публикуваме информация за цените на газта – официална информация от „Булгаргаз”. При това публикацията е извън работно време, а можеше и да я „проспим”. Вместо благодарност, следва – „абе ти да нямаш корпоративен интерес в „Булгаргаз”…!? А как интересно ще имаме корпоративен интерес, след като „Булгаргаз” е държавна компания и няма как да ни плащат, колкото и да ни се иска, при това когато няма дори за какво да ни плащат…!

·        Твърде симпатиГъзично беше, когато ни се казва, колко сме добри, как сме цветът на българската журналистика и веднага след това ни сриват с фалцетични възклицания и френетични заклинания от сорта: „Спите”, „Не сте професионалисти”, „машинописки” и т.н….

·        …Иначе пък е още по-забавно, когато си говорим, то не сме „авейлъбъл”, то не сме достъпни и по „сел фоун”, или пък имаме богат „икспириънс” и т.н., и т.н., и т.н.,….кир Раковски ако беше жив, сам щеше да скочи от 16-тия етаж на бл. №9 в ж.к. „Дървеница”, само като чуе тези чисто български думички.

·        Особено ни забавлява фактът, че „…журналистите не бива да работят в спокойствие, те трябва да са под постоянно напрежение и стрес, така се прави журналистика, а не сред тенджери и тигани….”, което е колкото гениално тъпоумно, точно толкова   и очарователно снизходително за един „селф мейк мен”, който при това държи имена на редактори в сайтовете си, които от месеци и години не работят при него. Защо ли, ами защото вероятно има наплив от желаещи ентусиасти, които да се пробват в люта и неравна битка с beharozvar REX.

·        Неочакван бонус обаче получаваме, когато REX-а, за по-кратко наричан хаджи „Димо”, внезапно посещава вивариума си и без да се огледа, виждайки само ъгъл от прозореца, ни осведомява, че гледката е прекрасна. Може би е така, само дето насреща е болницата, а „приемно-предавателния пункт” на „ стоката” е … буквално на улицата, от там излизат за допълнение на пейзажа и катафалките…все още живите се засичат с вече НЕживите…ех, каква наистина прекрасна гледка…!

·        И накрая – „О, майн Гад”, /като под „гад” нямаме предвид гадовете, дори не и Коджа Мустаклъ ефенди, а самия Него/, … ;-), …няма злоба, няма смисъл да се мразим, нямаме време за това, просто намигваме, е…,малко със сълза от една мигла,…но е само намигване,…макар и с мигла…! ;-)