В Троянския манастир: „Телепортиран” барелеф, „горска сеч” и нова „Гетсиманска градина”

Снимка: imotibroker.com

Хора от Орешака се жалват, че игуменът на Троянския манастир е свалил барелефа на хаджи Макарий. Попитахме лично епископ Сионий, дали това е така и той ни отговори, че барелефът е преместен, защото е бил на стълбището и хората са лепели свещи по него.

По думите му, въпросният барелеф е преместен в най-тържествената зала на манастира, където има мултимедия и се посрещат гости, както и се прожектират филми на поклонници и ученици.

По повод слуховете, че край Зелениковец има поголовна сеч на гората на манастира, епископът определи това като „селски приказки”.

По повод възстановяването на ресторанта „Гетсиманската градина” до манастира обаче, Величкият епископ обясни, че „от години се правят опити за възстановяване. Сега има местни хора, които са се заели с тази работа”. Това обаче се отрича категорично и от монаси, които са живели в този манастир, както и от миряни, които познават нещата отвътре.

По думите на епископа, ресторантът е исторически, защото още цар Борис ІІІ го е нарекъл с това име. Стана ясно, че в самия договор е заложено, че там не може да има „музики” и „кръчмарски истории”, ще бъде „съвсем прилично европейско заведение”, това е идеята, според епископ Сионий.

Към хаджи Макарий местните са особено чувствителни, защото той е техен герой, съратник на Левски и участник в Руско-Турската освободителна война. Само че, как сега хората ще могат да сложат цветя на барелефа, след като той е прибран…? Хаджи Макарий, който е бил и игумен на манастира за кратко време, има живи роднини, които все още живеят в Черни Осъм. Когато барелефът е бил на общодостъпно място, хората са имали постоянен достъп до него.

Има известен проблем и с горите, за които местни хора твърдят, че на Зелениковец е настанала наистина масова и поголовна сеч. Като се има, че манастирът не е в завидно финансово положение, това може би има известно основание. Епископът обаче отрича и това.

Само че, проблемът с „Гетсиманската градина” остава. Това, че царят дава името на тази пивница е хубаво, но това не я прави историческа от гледна точка на самия манастир, който е буквално до нея. Царят едва ли е оставил завет да бъде възстановено това заведение за обществено хранене, при това почти под прозорците на монашеските килии в Троянската света обител!? И още нещо, епископът твърди, че няма да има „музики” и „кръчмарски истории”. Добре де, ама това е кръчма, какви истории ще има тогава вътре, музиката и „кръчмарските истории” правят една кръчма да е именно такава. Това не е балетен театър, тук се пие ракия и се ядат салати, под звуците на силна музика. Това само по себе си е вече представлява „кръчмарска история”, което на метри от православен манастир, нито има място, нито е редно да е там, още по-малко пък, самият манастир да стои безмълвно, защото понякога мълчанието не е злато, а си е живо блато…!

Може би все пак си струва да се помисли, дали именно там е мястото на пивницата с иначе твърде многозначителното име – „Гетсиманската градина”…!