Пепи Джуренов: Не гоним бежанци, иначе стават бездомници

Снимка: В.Жеков

Полковник Пепи Джуренов е комендант на бежанския център в столичния квартал „Военна рампа“. Това е бившата гимназия по вътрешна архитектура и дървообработване. Институцията днес е поделение на Държавната агенция за бежанците /ДАБ/. В забързаното си, дори задъхано ежедневие, г-н Джуренов прие наш екип, за да ни запознае с проблемите и постиженията. Специална благодарност изказваме и към г-н Васил Данов от ДАБ, който направи възможно това интервю.

• Г-н Джуренов, какво представлява бежанският център във „Военна рамрампа“ и какви хора се настаняват тук?

• Това е център, за временно настаняване на хора, които търсят международна закрила. Тук основно са настанени сирийци и кюрди от сирийски произход. Тук са представители на най-бедните слоеве и краища на сирийското общество, както и кюрди от турско-сирийската граница. В момента центърът изпитва много големи трудности, изживяваме може би най-трудните си дни в съществуването си, поради това, че се прави огромен капитален ремонт. Сградата е предназначена за училище, а не за общежитие, което създава значителни трудности в живота на хората.

• Какво основно не достига тук, от какво най-много имате нужда?

• Основно недостигат санитарните възли. Сега сме освободили половината от сградата – триетажното тяло и всички са събрани, буквално са натъпкани, в четириетажната сграда. Получават се по 200 човека на един душ.

• Колко общо са хората, които са настанени тук?

• В общежитието, в дните, в които беше най-пълно, бяха около 850 човека. Сега в момента са 620 човека.

• А колко са душовете?

• На четири етажа има по три душа – общо 12. Тоалетните са превърнати в бани. Там са монтирани душове. За да облекчим живота на хората тук, доставихме 16 химически тоалетни, благодарение на Държавната агенция за бежанците, както и един фургон-баня, който има шест душа и чувствително облекчава живота на живущите.

• Как се извършва храненето тук, бежанците ли си подготвят храна, има ли възможност, или им се доставя готова храна?

• Храната е организирана от Държавната агенция за бежанците, и тя се подготвя в центъра във „Враждебна“, с помощта на Министерството на отбраната. Два пъти в деня се доставя топла храна. Проектирано е изграждането на кухня и всеки момент ще започне изграждането й. Тя ще бъде обща, ще бъде назначен персонал и те ще готвят на място.

• Как става издаването на статут?

• Тук в центъра процедури по издаване на закрила не извършваме. Те се правят в Районния център в „Овча купел“, там са интервюистите и регистраторите. Бежанците първо минават от там и след това идват при нас. От два месеца интервюистите и идват тук на място и правят интервюта и на място се връчват статути. Съгласно закона, 14 дни, след като получат статут, бежанците са длъжни да напуснат общежитието. Но те са изправени пред невъзможността да живеят навън. Те нямат пари, нямат работа, не знаят език, нямат никакви средства за съществуване, заради това, негласна практика е да не ги гоним, защото те няма къде да отидат. Ако ги изгоним от тук, те стават бездомници, а някои от тях са със семейства с по четири, пет и дори шест деца. До преди няколко дена тук имаше 317 деца. 90% от хората,които са при нас, вече имат статут и масово получават български документи.

• Добре, но след като имат български документи, ако напуснат дома, на улицата ли остават?

• Да, буквално остават на улицата.

• Колко вида статути получават бежанците?

• Получават се два вида статут – хуманитарен и бежански. При хуманитарния статут се издават български документи, които са валидни три години и се подменят, а при бежанския – валидността е пет години. Втората разлика е, че с бежански статут те могат да напуснат България и да отидат в Западна Европа без визи, тоест – като български граждани. С хуманитарен статут, хората задължитгелно трябва да имат виза, за да напуснат страната. Като отидат в Германия, например, независимо от придобития статут, на третия месец те трябва да представят договор за наем и трудов договор – тоест – че има къде да живеят, и имат средства да си плащат за това. Ако не го представят, качват ги на самолета и ги връщат обратно, при това за сметка на България.

• Това не е ли дискриминация спрямо нас като държава, не трябва ли отговорността за бежанците да бъде споделена поне в ЕС?

• Това не е добре за нас, но Турция например не е член на ЕС и когато бежанци идват от там, ние не можем да предявяваме никакви претенции към нея. Дори и сега, когато бежанци получат статут на бежанец, румънците ги връщат обратно у нас. Не ги пускат в Европа. Това беше причината и за протести по време на посещението на Сесилия Малмстрьом. Европа практически не ги приема и те си остават вечно в България.

• Тези хора вечно не могат да стоят при нас, има ли някакъв начин да ги социализираме и да им намерим работа поне, за да могат да се издържат?

• В момента се готви интеграционна програма, която ще се финансира и с европейски, и с български пари, която ще даде възможност за адаптация и приспособяване към българския начин на живот. Проблемът е, че те не са работили, нямат професии. 70% от тях са неграмотни. Казват, че са родени на 1 януари, дори не знаят рождената си дата. Говорят кюрдски, но не могат да пишат. Когато ги питаме, какво са работили, повечето отговарят, че са били градинари, или общи работници. Рядко някой е бил автомонтьор, например. Има само няколко човека с висше образование и малцина, които знаят английски език.

• Как ще адаптираме неграмотни хора към нашите условия, все пак ние сме правова, европейска, демократична държава?

• При наличие на такава безработица при нас, не виждам как ще ги адаптиране. Децата от две-три години не са ходили на училище. Ние със собствени сили организираме обучение на български и английски език, дори и за възрастните. 

За novinite.bg