вторник, 8 август 2017 г.

ДОКОСВАНЕ ДО ИСТОРИЯТА С АРОМАТ НА БАРУТ



Колекционер: Всяко хоби е скъпо, ако не беше скъпо, нямаше да е хоби!

Всяко хоби е скъпо, ако не беше скъпо, нямаше да е хоби…!Това твърди Кирил Мицев от Пловдив - колекционер на хладно оръжие, който понастоящем живее и работи в София. По думите му, не може да се определи, колко струва на един средностатистически българин едно такова колекционерство, защото е трудно да се определи, какво означава „средностатистически“. 

Ако приемем, че средностатистически българин е този, който получава 1000 лв. на месец, то той трудно би могъл да бъде колекционер. За да притежава сабята на Наполеон, например, човек трябва да е колекционер от изключително висок калибър, твърди Мицев. 

Колекционерството човек го носи в себе си. Когато си израснал с романите на Александър Дюма, с „Тримата мускетари“, с приключенски истории, в които доброто побеждава, когато си израснал с рицари и коне, саби и мечове, това остава в теб и когато има възможност, независимо от това, на колко години е, човек започва да реализира детските си мечти, казва още колекционерът. 

Това да събираш подобни предмети като хладно оръжие е възможност да хванеш историята. Кавалерийската сабя е пляскала по стремената на нечий кон. Около нея мирише на барут. Това дори и личи, личи си, къде точно се е докосвала до коня. Канията на едната сабя най-вероятно е била пробита от куршум, защото има бронзова плънка на отвора. Това по-скоро намалява цената, защото се счита за дефект, но от друга страна пък придава допълнителна автентичност, твърди Мицев. Според него, все пак всичко опира до парите, защото човек за да си позволи сабя, или каквото и да е автентично хладно оръжие, първо трябва да има пари, за да си го закупи. 

Първата сабя на Мицев е от Англия, останалите също ги поръчва от там, като само една е френска кавалерийска. Първата сабя е най-евтината, която купува. Първо намира търговеца на оръжия в интернет, а после намира и клип, където има реклама на сайта. Продавачът има и школа за фехтовка и продава оръжия, които не са чак толкова качествени, но съответно и не са чак толкова скъпи. Хубавите неща навсякъде са скъпи, твърди Мицев. По думите му, когато някой продава нещо много хубаво на ниска цена, значи има нещо съмнително. 

Цените са фиксирани, въпреки, че самите търговци твърдят, че може да се предоговарят всички цени. За да се пазари човек обаче трябва да е опитен, да има съответните знания в тази сфера, за да може да познава пазара, стойността на предметите и възможната им търговска цена. 

Обикновено търговците на хладно оръжие имат информация и дават съвети за възможностите и начините за поддръжка на закупените оръжия. Освен информация, някои предоставят и видео, как точно да се подържа даден артефакт. 

Сабята например не се състои изцяло от метал. Дръжката обикновено е дървена, покрита с кожа, която има една оплетка от тел, която подържа кожата към дръжката, като горната част обикновено е метална. Има органична част на сабята, за която се полагат по-специфични грижи, Твърди Мицев. Една от сабите му е от 1854 г. Органичната част, или така нареченият „фиш скин“, за което се говори, че е кожа от кит, изисква специална поддръжка, защото съхне. Мицев подържа дръжката на сабята със зехтин, за да не изсъхва. 

Някои просто колекционират хладни оръжия, други ги поставят на стените си, за да се виждат. Мицев е избрал вторият случай. Той поръчва от Англия специални куки, покрити с гумен шлаух. Доставката им струва повече от стойността на самите куки. В България обаче няма такива куки и заради това се налага те да бъдат купувани от чужбина. Гуменото покритие е необходимо, за да не наранява оръжията, когато се излагат на стена. Англия все пак има много богати традиции в сферата на оръжията и оръжейното производство и е нормално те да произвеждат такива твърде специфични принадлежности за експониране. Армията им е голяма, а съответно и колекционерството им е на високо ниво, смята Мицев. 

За него е важно, когато притежава нещо, да може да го вижда, да го показва, а ако оръжието е в сейф, то тогава това е просто едно имаме, но това е всичко. Човек не може да се наслаждава на притежанието си, твърди колекционерът. Не се притеснява от обири, твърди, че никой не е застрахован, но взема мерки и когато отсъства от дома си за повече време, пренасят най-ценните експонати при приятели, където е по-сигурно!

„Разбивачи на митове“

Кирил Мицев развенча един от митовете за сабите, че улеите по тях са, за да изтича от там кръвта, когато някой бъде намушкан. 

Наистина, като деца имено това си разменяхме като информация и изтръпвахме при представата ни за усещането от хладното пробождане с такова оръжие. Всъщност, оказва, че тези жлебове по острието са начин сабята да се олекоти, когато и ако това е възможно. 

Въпреки тези вдлъбнатини, сабята запазва здравината си, за сметка на теглото си, което я прави по-маневрена и в крайна сметка – по-лесна и не толкова трудоемка за употреба, като се отнеме от метала.

Узаконяването

Проблемът с узаконяването на такива саби е чрез фактурите, които притежават колекционерите, когато купуват съответните оръжия. Освен фактурите, Мицев пази дори и кашоните, в които те са били транспортирани до България, на които има залепени данни за фирмата, от която се купува. Има име и адрес на продавача, както и товарителници. 

Български антиквари се учудвали, когато се поиска фактура от тях, което е странно според Мицев, защото как иначе ще се докаже произход на тези предмети, които имат историческа стойност!?

Как да плащаме безопасно?

Риск винаги има, никога човек не може да е сигурен, че няма да получи нещо, което не е напълно автентично, или пък въобще не е автентично. На Кирил Мицев му се налага да си направи специална регистрация през интернет, посредством която да може да плаща закупените оръжия. Преди това обаче му се налага да плаща чрез банков превод, което обаче отнема много време и нерви, защото се попълват цели листове с подробна информация и за купувач, и за продавач. 

Има безброй бюрократични подробности, които дават допълнителна сигурност, защото все пак се държи връзка с банков служител, на който се предоставя въпросната справка, която се проверява. Това отнема между два и седем дни, в зависимост от времетраенето на превода на парите, който се проверява във всеки един момент, до къде е стигнал, а забавянето идва, когато се паднат почивни дни. 

В момента, в който се плати с кредитната карта, веднага се получава съобщение, че е платено на точно определен човек, съдържа се също и информация за името на сайта, след това се получава автоматичен e-mail, че е платено нещо и че стоката ще бъде изпратена по куриер. Кореспонденцията обикновено се подържа по електронна поща. 

Според Мицев, най-нерисковият начин за плащане на такива придобивки е плащането на ръка, когато човек види стоката и се убеди, че това е, което търси и иска да притежава, едва тогава да плати за него веднага, на място и в кеш. Но това не винаги е възможно, тоест, в повечето случаи е невъзможно, защото не може да се пътува до Англия, в конкретния случай, всеки път, когато се купува сабя!

За в. "БА"






Няма коментари: