Снимка: iNews.bg |
Все по-често статистики и
институции, занимаващи се с изследване на младежката безработица у нас
обвиняват младите хора, че видите ли, напускали страната и това повишавало
трудовия дефицит, а в същото време, младите хора, които стават тук, нито искат
да работят, нито пък искат да учат.
Неотдавна и друга официална
българска институция излезе със същото становище, че „работа има, но младите
хора не искат да работят…!“. Какъв е изводът от това? Изводът, който се
натрапва е, че младите хора в България са мързеливи, не са научени да работят,
не искат да работят, предпочитат да си лежат по цял ден и да чакат помощи, ако
имат такива, или пък да се издържат с пенсиите и заплатите на бабите,
дядовците, майките и бащите си!
Да, има такива млади хора,
разбира се, като във всяко общество, ние също не правим изключение от това. Но
пък и да правим такива гръмки и драстични изводи също не е правилно!
Младите хора, или поне една
сериозна група от тях днес не работят по някои и други основни причини, сред
които са напълно актуални и обясними. Защо не се обърнем към темата за доходите
в България, които са най-ниски в Европа, а и едни от най-ниските в света,
разбира се сред „нормалните“ държави, че даже в сравнение и с някои не напълно „нормални“
държави…!!!???
Не можем само да се бием в
гърдите и да изтъкваме, как данъците у нас били най-ниски в Европа, да така е, но
съответстващо и доходите ни са най-ниските, така че е напълно нормално данъците
ни да са най-ниските…! Да не говорим, че някои стоки, при това понякога дори и
от първа необходимост, са малко по-скъпи от същите в Западна Европа. И като
съпоставим стандарта на живот, тоест доходите и работното време, както и
условията на труд, спрямо тукашните, необяснимо високата цена на месото и на
някои видове зеленчуци например, трудно може да се калкулира като плюсова
индикация за развитието на макроикономиката на страната.
Всъщност, процесът е много
прост. Става дума за това, че колкото повече хората получават доходи – тоест –
динамика на микроикономическо ниво, толкова повече те ще ги харчат, тоест,
личните приходи ще се връщат в държавата под формата на повишена покупателна
способност – на макроикономическо ниво! Този процес е известен като – „ти - на
мене – аз – на тебе“!
Макар
да намалява, през последните три години делът на неактивните младежи от
населението в групата 15-24 г. пада едва с 3.4 % до 18.2% през 2016 г. Това показва ежегодният
доклад "Заетост и социално развитие в Европа", публикуван от
Европейската комисия (ЕК). За сравнение, средното ниво сред страните членки е
11.5% през миналата година, а България се нарежда в класацията с втория
най-висок дял, задмината единствено от Италия (19.9%).
Процесът е обясним, защото
когато създаваш добри условия за труд, когато заплащането е добро, или поне
прилично, тогава и процентът на безработицата намалява по естествен начин. Няма
луди, които да предпочитат да стоят без пари и да мизеруват, вместо да работят
и да изкарват пари, като по този начин си подобряват личностното
благосъстояние.
У нас системата за социални
помощи е така поставена, че чрез нея може просто да се вегетира, но не и да се
живее, дори и на минимални разходи! Ако има, а със сигурност има, хора, които
предпочитат това, то те далеч не са абсолютното мнозинство от младите хора,
защото просто системата не го позволява. С едни помощи от държавата, които при
това са лимитирани във времето, няма как да се живее нормално днес в България!
В
другия край на спектъра се позиционират страните с най-добри показатели, като
Холандия (4.6%), Люксембург (5.4%) и Дания (5.8%).
Същевременно
заетостта в ЕС достига рекордни стойности - 71.1% от хората на възраст между 20
и 64 г. работят през 2016 г., задминавайки предкризисните нива от 2008 г.
(70.3%). Фактор за увеличението, от една страна, е икономическото
възстановяване от 2013 г. насам, което, макар и далеч от отчетения растеж преди
рецесията, все пак задвижи откриването на нови работни места, посочва
комисията.
Изводът е, че държавите, които
създават добри и подходящи условия за труд, каквито са традиционно силните
икономики на Холандия, Дания, Люксембург, имат ниски нива и на младежка
безработица, въпреки, че социалните системи на тези държави са пословични със
своя либерализъм и достъпност. Младите хора предпочитат да работят, вместо да
се възползват от социалните помощи, каквито могат да получават при твърде
изгодни за тях минимални условия!
Въпреки
че заетостта в ЕС като цяло отбелязва рекордни нива, в България показателят все
още не успява да навакса – след пета поредна година на растеж делът на
работещите от населението достига 67.7% през 2016 г., което е с 3 % под нивото от 2008 г. по данни на
Евростат. Притеснително е също, че увеличението за периода идва основно от
засиленото участие на възрастните групи от населението на пазара на труд. За
периода 2008-2016 г. броят на работещите в групата 55-64 г. в страната е
нараснал с 8.5 пр. п., като така достига 54.5% от населението. Данните на
Националния статистически институт (НСИ) показват още по-подробна картина –
единствената друга възрастова група, която отчита ръст спрямо нивата на заетост
от 2008 г., е тази над 65 г. (с 0.5 пр. п. до 4.3% през 2016 г.).
У нас вече става традиция да
работят пенсионерите. От една страна това е добре за тях, защото получават
допълнителни доходи, а и те се осигуряват по-либерално, защото са пенсионери и
са осигурени вече веднъж като такива. От друга страна обаче това допълнително
влошава средата в пазара на труда. Защото не се освобождават работни места за
по-младите, които са в активна възраст.
В същото време пенсионерите,
поне повечето, не са придирчиви, те не подбират работа и работят това, което им
се предложи, но при условия, каквито им се предлагат, без да имат каквито и да
било изисквания, защото те вече имат един сигурен доход, макар и малък – този
от пенсиите им.
Ето това разглезва работодателите
и те предпочитат пенсионери, на които могат да подхвърлят една пренебрежителна
сума, за която те са готови да вършат онова, което иначе млад човек не би
работил, защото заплащането наистина е унизително и създава реални условия за
появата на „работещи бедняци“!
Не
е новина, че демографските тенденции в Европа са далеч от положителни.
Очакванията са работоспособното население да намалява, заедно с раждаемостта,
докато броят на възрастните над 65 г. нараства.
Първата
мярка срещу това е свързана с понижението
в броя на хората в икономически активна възраст – привличането на неактивни
групи към пазара на труд, заедно с отлагане на пенсионирането (обикновено чрез
повишение в пенсионната възраст).
Това обаче са мерки, които не
решават дългосрочните проблеми, но могат да смекчат негативите в средносрочен
план. Така се маскира проблем, но не
се решава. Целта не е да се сиропира една нелицеприятна консистенция, за да
стане тя по-вкусна, не няма да стане по-вкусна!
За вестник "България"-Чикаго/САЩ
Няма коментари:
Публикуване на коментар