Много български военнослужещи,
дори герои, биват забравени, след като приключат военната си служба. Георги
Цветанов, капитан от резерва, си спомня, как преди години, когато започва
работа като охранител в една частна фирма, работел месеци на ред с някакъв бивш
военен от ВВС, който се представял за полковник от запаса, а по-късно се
оказало, че това е бивш командващ ВВС с тогавашен двузвезден чин генерал-лейтенант…!
Такъв е и случаят с майор от
запаса Георги Иванов – ветеран от Втората световна война, който след като се завръща
от Македония като ДКВ /до края на войната/ офицер, му се налага да работи като
общ работник в „Борисовата градина“, където гради Алпинеума, а по-късно - и
като касиер в „Софжилфонд“…!
Подобна е и ситуацията с
легендата от историята на българското въздухоплаване – Симеон Петров. През
1919 г. майор Петров е
уволнен от служба. След това занимава с внос на спортни стоки и най-вече велосипеди.
През 1938 г.
създава дружеството „СИМОНАВИЯ“, което първоначално внася грамофонни плочи от
Франция. През
1947 година „СИМОНАВИЯ“ е национализирано и е преименувано на „Балкантон“, а самият Петров става работник-бобиньор
в софийския силнотоков завод.
Тези хора умират сами, почти
забравени и изоставени и от държавата, а не рядко и от своите колеги, че дори и
от семействата си! Легендарният въздушен ас Симеон Петров умира
още през 1950 г. в София на 61 г. от инфаркт. Погребан е в тесен семеен
кръг.
Георги Иванов умира през 2002 г.
– на 90 г., на погребението му е само семейството и неколцина близки.
Някак и в смъртта си тези
ветерани, герои и бележити военачалници и командири като че ли са изоставени,
не само забравени, те си отиват тихо, без дори и да разбере обществото ни, че
са живели някога, а те са постигнали много и са дали още повече и от младините
си, и от професионализма си, а най-вече - от сърцата си!
За в-к "БА"
Няма коментари:
Публикуване на коментар