Je suis Charlie, ама дали...

Снимка: Дневник

След атентатите в Париж, целият свят се обедини в марша на солидарността, във френската столица. Всички..., но не съвсем! Оказа се, че у нас, а и не само у нас, има хора, които не подкрепят позицията на „Шарли ебдо“ и смятат, че са си го заслужили това, което им се случи...! Първо по този начин реагира български журналист от вестник „Дума“, а след него реагираха и други блогъри, коментатори, и всякакви други „писатели“. Стигна се до там, че обвиниха убитите карикатуристи, че понеже видите ли се подиграли с Пророка, та заради това ги състигнал „Калашников...!

Карикатурата трябва да е дръзка, тя е сатира, тя е критика, тя е позиция, тя е крайност. Ако една карикатура не е всичко това взето заедно, то тя не е никаква карикатура. Именно, защото карикатурите на „Шарли ебдо“ бяха дръзки, те бяха разпознаваеми, те бяха еталон, мярка... Като стана дума за мярка, някои обвиниха карикатуристите, че са преминали мярката.

А къде точно е мярката, кое е мярката, кой определя, до къде е мярка и от къде нататък вече е отвъд мярката...? Подобно генерализиране и изживяване като последна инстанция само по себе си представлява чиста проба цензура.

Дойдохме и до свободата на словото. Тези дни отново излезе от нафталина „новината“, която поне от година има вече и брада, че сме на едно от последните места по свобода на словото в Европа, а в света сме на „почетното“ 100-но място, от общо 180 държави.

Свободата на словото е и това, да публикуваш карикатура, която осмива и Пророка, и папата. Свободата на словото е именно тези карикатури да видят бял свят. Е, може и да не е повод за гордост, че те не са публикувани у нас, но пък, ако това все пак е някаква утеха, не бяха публикувани и в САЩ..., а те са доста напред по свобода на словото...!

Излишно и клиширано е сякаш да казваме отново и отново, че едно действие на интелекта, дори и да е странно, дори и да е крайно дори и да е обидно, не трябва да бъде санкционирано със смърт, защото това не е цивилизовано. Излишно е да го казваме, но сякаш и не е съвсем излишно...

Къде е свободата на словото ли..., според едни е на върха на молива, според други – на върха на копието, а според трети – и на двете места. Това последното сякаш е най-вярно, особено напоследък! Казахме „Je suis Charlie”, но колко сме искрени, дали всички сме „Je suis Charlie”, дали...!?

И все пак, дори и възможността да кажеш, че не си „Je suis Charlie”, пак е вид свобода на словото, но свободата, не предполага смърт, защото смъртта е своеобразен край, отвъд който нормата е различна, ако въобще има такава...

За topnovini.bg