В музея „Троянски манастир”

Снимка: hotelieri.bg

„Пример за взаимодействие на миряни и Църквата”, така определиха изгонването на монасите от Троянския манастир националисти, които говориха в национален ефир по една от водещите телевизии. Иначе казано, обителта остана без монаси и се превърна в най-обикновен музей.

Тоест, ако преведем това твърдение на един по-масов език, трябва вероятно да стигнем до извода, че когато миряни решат по една, или друга причина, че нещо е правилно, или не е правилно, те могат да се намесят в живота на църквата и да определят правила за нейната активност. Впрочем, точно това направиха въпросните националисти, те нахлуха в Троянския манастир, блъскаха по килиите на монасите, задаваха им меко казано просташки въпроси, тормозеха възрастни хора, чийто авторитет за много миряни е безспорен.

Нареклите се националисти си позволиха дори да извършат нещо като „граждански арест” на архимандрит Августин, да го карат да се кълне, да го нагрубяват и да се гаврят с него. Наобиколен сякаш от стадо вълци, възрастният монах едва успя да продължи пътя си, без евентуално да бъде дори физически малтретиран. Дни след това архимандрит Августин не издържа на напрежението и унижението и се пресели в по-добрия свят.

Повече от ясно е, че неговата смърт няма как да не е била повлияна в известна степен и от това напрежение, на което беше подложен, при това с изричното съгласие, очевидно, на ръководството на Троянския манастир.

А новият игумен е интересна личност. Когато става ректор на Софийската духовна семинария, от там е освободен евфимерият йеромонах Георгий, по-късно, епископът става викарий на Видинска епархия и от Чипровския манастир е освободен архимандрит Евсевий. Последният получава обвинения, че е магьосник и въпреки, че обществеността иска да го задържи, той е освободен и на негово място е назначен йеромонах, който скоростно се издига до архимандрит, за да заеме длъжността на игумен. Сега, епископът, който пое Троянската света обител, също освободи монасите от манастира и доведе при себе си същия този архимандрит, който някога „назначи” в Чипровския манастир!

Тези действия приличат на стил на работа, на маниер, на тертип, чрез който се „чисти”, за да дойдат „нашите”, така изглежда, но явно така и е в действителност!

И какво се оказа, Троянският манастир се превръща в туристическа забележителност, това е нещо като археологически резерват. Отпаднаха столетни традиции за служби и последования. Манастирът започва да прилича на музей, а не на духовно средище!

Така наречените националисти, с помощта на които манастирът буквално беше осквернен, се сравняват с някогашните църковно-национални борци срещу гръцките духовници, когато сме извоювали църковната си независимост. Това дори няма смисъл да се коментира, защото нашите възрожденски църковни деятели са се борили и са умирали за свободата на вярата ни от гръцкото духовно влияние, а не са гонили потенциални, евентуални и недоказани гейове, каквото се върши днес от хора, нестандартно наричащи себе си националисти.

И ако едно светско лице, бил той и националист, може да си позволи да говори са Европа, за идеята „Европа” като за блудница, то на един монах, още повече епископ, игумен на един от трите най-големи манастири, не му е позволено, ако щете дори и по протокол, да говори за политическа „Европа” като за „вавилонска блудница”. Тази антиевропейска истерия е характерна за политическо говорене, което обаче не е характерно за говоренето на едно духовно лице, при това висше духовно лице.

Когато за същия този епископ се коментираха случаи, че може би той също има не особено традиционна сексуалност, националистите показаха склонност да приемат това за клевета. Интересно, как приеха това за клевета, а не приеха за клевета твърдението, че архимандрит Августин, например, има нетрадиционна сексуалност…! За едни може, за други не може, но ЗАЩО…!?

Избирателното ловене на гейове в Църквата ни е отчайващо низко деяние, което наподобява „лов на вещици”. Ако ще гоним, нека гоним всички, които са блудни, а не само някои, които ни изнася да гоним, в противен случай инициативата намирисва на политическа кампания от твърде долна проба.