Снимка: travel.actualno.com
Напоследък скандалите в родната
ни православна Църква не стихват. Като
се замислим, те са пълно отражение на
онова, което става в обществото ни.
Всички скандали, колкото и да са пресилени,
преекспонирани, или дори измислени
/някои от тях/, те рефлектират преди
всичко върху имиджа на самата Църква.
Става дума за това, че не тези, които
пишат, или говорят за скандалите, а
онези, които ги сътворяват са виновни
за това положение.
Всъщност, хората които правят
интригите и които създават скандалите
в Църквата са трима – двама относително
високо в йерархията монаси и един бивш
преподавател по Богословие. Това са
хората, а имената им са известни на
всички. Нека се запитаме, кой пише в
„жълтите“ вестници, външни автори ли
са..., напротив, това са именно вътрешни
хора, защото те най-добре познават нещата
в Църквата отвътре, знаят, къде да
„пипнат“, какво и къде да кажат, как да
го кажат и какво да намекнат.
Само един пример, струва ми се
би бил достатъчен в това отношение.
Преди време един от същите тези „жълти“
вестници излиза с гръмко заглавие, което
продава цял тираж! Само че, на снимката
е отец Пахомий от Атон, който отдавна е
покойник, а се пише за архимандрит
Пахомий от Троянския манастир. Друг
пример беше за бъркане на името на
митрополит. На снимката е един, а името
отдолу е друго и се има предвид друг от
архиереите ни.
Това са само два примера за факта,
че истинска разследваща журналистика
може и се прави от хора, които или познават
издълбоко Църквата, или имат надеждни
информатори, или самите те са вътре в
Църквата, както обикновено и е. Външните
хора не знаят убийствените подробности,
които много често съпътстват дадена
статия.
Монасите у нас са 120-150 човека.
Това на практика е една шепа хора. Толкова
злоба и напрежение има сред тази общност,
че човек се чуди, как е възможно!
Тенденцията е към намаляване на
монасите в България и това е процес, за
който свидетелстват хора, които са вътре
в църквата, а не отвън, при това този
процес е стимулиран и следван отново
вътре в Църквата! Три са ешалоните в БПЦ
– нисък, среден и висок. Проблемът идва
не от високия, а от средния ешалон. Именно
от средния ешалон се избират кадрите
за висшия ешалон. Тези, които са от
средния ешалон, гледат да допускат до
него възможно най-некачествени хора.
Така те изпъкват и лесно се издигат,
защото средата е нездрава. Единици са
тези, които имат качества и които имат
реални шансове да постигнат нещо повече
в Църквата, като нейни йерарси.
Някои от имената се пазят като
свещени крави. Наблюдава се едно
обожествяване на хора в Църквата, което
е пагубно и за самата нея Това е валидно
особено за няколко имена, едното е на
един архимандрит от северна епархия и
на един от митрополитите ни в Южна
България. Разбира се и някои други. Тук
има поръчкова, най-вероятно дори и
платена реализация. Това обаче не е PR,
а по-скоро лъскане на имидж. В същото
време редица овакантени постове не се
заемат от нови хора, защото тези от
средния и висшия ешалон са поели по
няколко поста.
После твърдим, че нямало достатъчно
монаси, ами няма, защото не се и приемат,
или ако се приемат, те се изпращат в
най-отдалечените манастири и тези хора
или биват забравени, или просто никой
не чува за тях, но и в двата случая те
просто не се развиват. Тук не говорим
за класическа йерархия, но все пак,
развитие липсва.
Проблемът е, че висшият ешалон
в Църквата ни няма доверие на средния
и на нисшия ешалон. От тук тръгват всички
беди и това е причината за толкова много
крамоли в Църквата ни. Останалото са
раздухвани скандали и измислени ситуации,
голяма част от които са заложени капани
на монаси, от други монаси, нещо, което
е факт поне за последните няколко
скандала, които разтърсиха Светия Синод.
Един от показателите, лакмус, за
проблем между ешалоните и най-вече за
недоверието е фактът, че в България има
все по-малко архимандрити. Целта е
архимандритите да са само няколко и
когато дойде време за епископска
хиротония, да се избира само сред „наши“,
тоест – сред „проверени“ хора. Именно
заради това ставаме свидетели и на тази
агресия към архимандритите в БПЦ, някои
от които са толкова ревностни пазители
на статуквото, да няма нови архимандрити,
че се превръщат в нещо като „църковни
цербери“.
БПЦ всъщност освен от липса на
кадри, страда и от пълна институционална
обърканост. Никой не мисли, какво ще
стане утре. Ако си отидат няколко
митрополити, на практика в момента няма
кой да ги замести. А няма, защото няма
епископи, които да са готови за такова
служение.
Според правилото в момента, което
не е по Устава на Църквата, един епископ
трябва да има петгодишно служение като
такъв, за да има право да стане митрополит.
Не стига че нямаме хора, ами сме си
поставили и вътрешни пранги, та още
повече да се затрудним. Както обикновено
у нас – ситуацията е трудна, но за сметка
на това е и продължителна! Да видим, до
кога...!
За novinite.bg
Няма коментари:
Публикуване на коментар