ЩЕ СТАНАТ ЛИ СВЕТЦИ ВЛАДЕТЕЛИТЕ НИ ХАН КУБРАТ И ХАН ТЕРВЕЛ?

·        За достойнството на българските самодръжци и тяхното бъдеще!

Отдавна се говори за това, че българският хан Кубрат е християнин. Основание за това намираме в твърдението, че на съдовете, намерени в съкровището от Малая Перешчепина, от гроба на българския владетел, имало изобразени кръстове. Същата информация, за това, че е бил християнин има и за хан Тервел. Именно заради това, напоследък се появиха идеи да канонизиране за светец на хан Кубрат, а малко по-рано и за хан Тервел. Въпросът е, дали Кубрат, или Тервел да канонизираме, или и двамата, или пък нито един от двамата. Дискусиите в църквата продължават и до днес.

Едно от основните доказателства за християнската същност на хан Тервел е фактът, че той на практика спасява Средновековна Европа от арабско нашествие. Тервел бил син и наследник на хан Аспарух. През 705 г. сл. Р. Хр. българският владетел се отзовал на молба от сваления император на Византия, Юстиниан ІІ, заточен в гр. Херсон, на Кримския полуостров. Тервел му помогнал да си върне престола и да овладее Константинопол. За благодарност, ханът получил титлата „кесар”, а към българската държава била присъединена областта Загоре – между днешните Сливен, Ямбол и Айтос. Интересното тук е, че Византия, която е родината на Православието, е давала такива високи титли, и въобще благороднически титли само на хора, които са били християни, което означава, че Тервел по всяка вероятност е бил такъв.

От Църквата твърдят, че няма данни за точно определен начин на живот на хан Кубрат, за да бъде „санкциониран” той именно като светец. Той първо не е мъченик, второ, няма доказани чудеса, които да са се случили с негова помощ. Принципно, чудесата са показател за канонизиране на светец, основно в католическата църква, където при две доказани чудеса даден човек може да бъде канонизиран. При нас, водещ мотив е мъченичеството, но трябва да признаем, че при нас, само около 1% от мъчениците са правили чудеса. За такова действие се гледа животът и делото на даден човек, както и неговото творчество, ако има такова. Такъв е примерът с Архиепископ Серафим Соболев. Руснаците не бързат с канонизацията му, защото има научни публикации за неговото творчество, което, според някои е на ръба. И ако той бъде обявен за светец, тогава трябва да се признае и творчеството му, а това би поставило Православието в доста неудобна ситуация, твърдят запознати от Църквата.

Историци се опитват да обясняват, как имало култ към хан Тервел. В същото време е известно, че е имало църковна служба за Св. Цар Петър, който е един доста по-късен български монарх. А той е управлявал близо 40 години. Неговата служба обаче е изчезнала. Почти всички средновековни служби са изчезнали, което много трудно може да се обясни. Вероятно е да е имало и култ към хан Тервел, но нямаме веществени, писмени доказателства. Гърците много са помагали за това.

Известна е историята с Иларион Критски – търновският митрополит, който изгаря библиотеката на Св. патриарх Евтимий. Възмездието обаче не закъснява. Иларион отишъл да служи в една църква. Докато въртели полюлея, чийто въжета били прерязани предварително, той паднал върху владиката и го убил на място. След това бил изпратен друг грък за владика, но той бил удавен в кладенец. Едва след това българинът Иларион Макариополски става търновски митрополит.

Сред дискусиите в научните среди е и тази, че ако хан Кубрат е бил християнин, то по всяка вероятност и синът му Аспарух е бил такъв, а следователно и неговият син – хан Тервел е бил християнин. За това обаче нямаме достатъчно доказателства, въпреки някои находки. Те обаче не са достатъчни, според Църквата, за да се пристъпи към канонизиране за светец на хан Кубрат, или на хан Тервел. Още повече, че гробът на хан Аспарух не е известен, нито пък този на хан Тервел.

Ако всичко това е било истина, тогава ако ние нямаме хроника за това, то поне византийците щяха да имат запазена хроника за евентуално покръстване на Кубрат и семейството му. Това би било дори политическа победа за Византия, а тя не ни съобщава за подобно нещо, което ни навежда на мисълта, че вероятно не е било така. Византийските хронисти не биха пропуснали да отбележат такъв важен за тях факт – че са покръстили владетелят на Велика България в тяхната вяра – Православието.

Преди години е имало опит от страна на властта, да се представи хан Тервел като едва ли не забравен светец. Църквата обаче не се е подвела. За да бъде обявена за светец, една историческа личност трябва не само да е известен владетел, или просто добър човек, показателите, според традицията в Православието, са цял набор.

Много често, археолозите твърдят, че най-ценната находка е не златен кръст, а обикновен дървен кръст. Така че, това, че един човек е бил владетел, хан, цар, цезар, император, василевс, не е достатъчно основание той да бъде канонизиран.

От друга страна, българските владетели са достатъчно достойни. Една наистина огромна част от тях заслужават признание и те го получават. Друга част от тях вече са били канонизирани за светци. Така че дали ще станат светци, или няма, това не прави по-малко значими за историята ни хановете Кубрат и Тервел. Първият поставя основите на българската държавност, а вторият – спасява Европа от арабите далеч преди радикалният ислям да се окаже заплаха за модерната цивилизация.

ВЕНЦИСЛАВ ЖЕКОВ

кореспондент в София на в. „България”.

Текстове на снимките:

Снимка 1 – Хан Кубрат. – Снимка: www.bulgariasega.com.

Снимка 2 – Хан Тервел. – Снимка: omdabg.com

Снимка 3 – Обявяването на светец изисква написването на специална служба, както и изографисването на образа. Снимка: www.bulgaren.org