Снимка: klisurskimanastir.com
·
Иконата
като политическа опасност
·
Християните
можеха да получат информация за Православието, само апокрифно
Беше време, когато да внесеш в България нещо от
чужда държава, можеше да е сериозно престъпление, можеше дори да влезеш в
затвора! Във времето на „хепи соца”, когато се връщаш от чужбина, на митницата
можеше дори да ти поднесат документ, в който трябва да декларираш, че не внасяш
порнографски материали и …Библия! Да, Библията беше нещо, което е полулегално в
България. Хората си пазеха Библии от стари времена, още от много преди преврата
от 9 септември 1944 г., когато на власт дойде съветско-болшевишката партия.
Вярващите християни можеха да получат информация за
религията си, за Православието, само и единствено апокрифно, ако се
поинтересуват от енорийския си свещеник, разбира се, ако и той не е информатор
на тайната политическа полиция, наричана в онези години „милиция”. Другият
начин за информация за вярата беше от старите Библии, запазени от дядовците и
бабите, някои от които са толкова стари, че вече имат уникална библиографска
стойност.
Може би днес ни е странно, как така ще декларираш,
дали носиш Библия в багажа си, когато се завръщаш от чужбина, но тогава това е
нещо напълно прието и нормално, колкото и по същество да е НЕнормално!
Георги от София пътува в края на 70-те години до
Гърция – по това време - „опасна, капиталистическа държава”, която е отвъд
„Желязната завеса”. Заедно със съпругата си Николинка, те са на екскурзия.
Преди това обаче са инструктирани, какво могат и какво не могат да правят, за
да не стават гафове на митницата на връщане в България. Всъщност, проблемът е
не, какво биха изнесли от родината си, защото на практика те няма какво да
изнесат, проблемът е да не би да внесат нещо, което съветско-болшевишката
партия не би одобрила!
Георги бива спрян от уличен амбулантен търговец в
Солун, който му предлага да купи икона на Господ Иисус Христос. Картината е
съвсем обикновено цветно копие, на хартия, навита на руло. Нищо особено не е,
нито пък има особена стойност, просто защото е една препечатка. Георги я
харесва и много иска да а притежава, защото по това време в България такова
нещо въобще не може да се намери и да се закупи, от където и да било.
Проблемът е, че Георги лесно може да закупи иконата,
която при това никак не е скъпа, но няма как да я внесе в България, защото по
това време в „свободна” социалистическа България такъв „търговски артикул” може
да ти докара куп главоболия, а е възможно и да те лишат от права и свобода,
само заради това, че си нарушил някакви измислени правила, които противоречат
на една повече от нелегитимна, безродна власт, която не вярва в нищо друго,
освен в собственото си умопомрачително по мащаби и престъпност скудоумие и
безпросветност.
Въпреки това, Георги купува въпросната икона от
търговеца в Солун. Когато идва време, да минат границата на Гърция с България,
Георги увива иконата на Господ Иисус Христос около ръката си и въпреки че е
доста топло, облича връхната си дреха, за да прикрие иконата. Така успява да
заблуди митническите власти и внася нелегално в страната нещо, което принципно
няма да право да внесе.
По-нататък историята на иконата е стандартна. Тя
попада в ателие за рамки в София и бива поставена в изключително изящна официална
рамка, която по всяка вероятност струва много повече от самата икона, но
иконата вече е придобила съвършено друг смисъл и значение. Освен че тя
представлява визуален израз на вярата на един човек и неговото семейство, тази
икона вече е уникална и с това, че нелегално е била пренесена през границата на
една комунистическа държава и е попаднала в дома на едни праведни хора, които
са се погрижили тя да бъде поставена там, където й е мястото – на стената и на
изток, за да им помага и да им носи късмет и здраве!
Страхът е голям, но Георги го преодолява, защото
силно вярва, защото знае, че истината е на негова страна и той е на нейна и
защото иска да покаже дори на самия себе си, че вярата може да спаси човек,
дори и когато върши нещо, на пръв поглед незаконно, като пренасянето на
православна икона в държава, където това е забранено!
Днес купуването и продаването на икони, както и на
каквато и да е православна и инославна литература, дори и Библия е нещо
съвършено нормално и допустимо в България, защото именно това е нормалното.
Сега обаче сякаш вярата ни е по-малко. Колкото по-забранена е била тя в
годините на комунизма, толкова хората са се
стремели да я опазят в сърцата си. Днес никой не ни забранява да
вярваме, но сякаш нашата вяра именно заради това – защото е твърде лесна и
достъпна, е по-слаба от преди!
ВЕНЦИСЛАВ ЖЕКОВ
кореспондент на
в-к „България в София
Няма коментари:
Публикуване на коментар