Снимка:
Свещенослужители са притеснени от появили
се информации за смяна на проскинитариите на три икони в Троянския манастир,
една от които е Чудотворната икона. Става дума за дървените „кутии”, в които са
положени иконите. На пръв поглед това може и да изглежда маловажно, но не е
така. Единият проскинитарий е от 1800 г. и е истинска недвижима културна
ценност, освен че има и чисто религиозен аспект на ценност. Той е от старата
църква, която е била дървена и е разрушена, когато е разширяван манастира, за
да може да приема повече хора.
Старите проскинитарии са изработени
ръчно от троянски майстори-дърворезбари, обучавани в мошанеското училище в
манастира. Когато завършвали, те дарявали труда си, като изработвали такива
филигранни предмети за църквата.
Проскинитарият на Чудотворната
икона е от 1836 г. и също представлява изключителна църковна и национална
ценност. И на трите стари проскинитария са изписани имена на дарители.
Свещенослужители са притеснени, защото
в Пловдив са били поръчани нови три проскинитария, които обаче не са ръчна
изработка, а са машинно правени. Това противоречи на църковната традиция,
където иконите трябва да са изписани на ръка, по принципа на „неръкотворния
образ”, защото се приема, че ръката на иконописеца се движи при изписването от Светия
Дух, а не по човешката воля и талант. Същото важи и за проскинитариите, които
трябва да са ръчна изработка.
Особено интересна е историята на
проскинитария на иконата „Рождество Богородично”. Легендата разказва, как
турчин влязъл в църквата с коня си и замахнал със сабята, като при удара отсякъл
ъгъла на въпросната кутия, което може да е види и сега. След това осквернителят
на храма стрелял в купола на църквата, но куршумът рикуширал и оставил
безжизнен на място натрапника.
Тези
исторически предмети сега вероятно ще бъдат прибрани, защото реставрацията им
винаги е била правена на място.Те ще бъдат скрити от очите на хората и на тяхно място ще се появят нови, може би красиви, но бездушни проскинитарии. Ако това бъде допуснато, ще се лишим от една съществена част от визуалния досег до живата история на една от светините на Българската православна църква – Троянския манастир, притеснени са монаси и свещеници.
Няма коментари:
Публикуване на коментар