Митрополит Антоний: От Европа идват и съблазни

Срeдно и западноевропейски митрополит Антоний.

Митрополит Антоний е роден на 17 януари 1978 г. в Стара Загора. Завършва Пловдивската духовна семинария „Св. Св. Кирил и Методий” и БФ на СУ „Св. Климент Охридски”. Постриган е за монах в Клисурския манастир. За йеродякон и йеромонах е ръкоположен от Видинския митрополит Дометиан. По предложение на Пловдивския митрополит Николай е хиротонисан за епископ и е назначен за негов викарий, като е изпратен на служение в Смолян. От юни 2010 г. е назначен за викарий на Западно- и Средноевропейския митрополит. След приемането на оставката на митрополит Симеон през юни 2013 г., на 27 октомври 2013 г. е избран за каноничен митрополит на Западно- и Средоевропейската епархия на БПЦ.

• Ваше високопреосвещенство, отскоро Българската православна църква има свое представителство в Брюксел, което Вие оглавявате, как работи то, какво представлява, какви въпроси се обсъждат там?

• Това е едно желание, което беше заявено още с приемането на България като член на ЕС. Всички страни-членки, които имат традиционно православно изповедание, да излъчват свои представители, които да свидетелстват в Брюксел за Светото Православие. Те също така трябва да отстояват ценностите на православната вяра и християнските морални норми в ЕС. Има много закони, които се приемат и за жалост не всички кореспондират с добрия тон, морала и етиката. Една от основните задачи на представителите на поместните православни църкви, чийто страни са членки на ЕС е да бъдат морален стожер на вярата и най-вече – пазители на моралните устои на нашето общество.

• По какви програмите работите и как работите с евроинституциите?

• Ние следим всички програми, които касаят финансирането на Православната църква. Така се създават условия Църквата ни и църковните настоятелства по места да се възползват от фондовете, които се отпускат от ЕС, за реставрация и реновиране на храмове в сраната. Това е възможност, с помощта на ЕС да се възвърне славата на нашите стародавни, величествени храмове.

• Как се води отчетност за тези средства?

• Има пълна отчетност и доверие на хората към усвояванетио на тези средства, защото те се използват целево по съответните правила. Задачата на Църквата ни е, използвайки тези средства, чрез правилното им изразходване, да получим един наистина добър резултат за обновлението на нашите храмове.

• Каква е структурата на нашето представителство в Брюксел, има ли офис, служители...?

• До 1 септември трябва да бъде структуриран нашият офис в Брюксел. Там ще работи един секретар, който да следи за потока на информацията, която тече към и от нас. Ще пътувам и аз до там, когато е необходимо личното ми присъствие, за да вземам участие в най-различни събития и форуми, които се организират с участието на представителите на поместните православни църкви, на страните-членки на ЕС. Ще разискваме, ще коментираме и ще даваме нашия дан за благото и укрепването на морала и нравствеността.

• Достатъчен ли е само един митрополит на Църквата ни за цяла Европа, успявате ли да бъдете навсякъде, където трябва да сте?

• С Божията помощ се старая. Бог ми е възложил този кръст върху плещите, в млада възраст, да пътувам почти всяка седмица. Изпълняват също така и моите ангажименти като член на пълния състав на Св. Синод на БПЦ-БП. Пътувам до София, за да участвам в заседанията. Това е уморително и натоварващо. Но това е начинът, защото сме посветили живота си на Светата ни Православна църква. С времето, ще поставя в по-големите държави викарни епископи, които да отменят отчасти тежестта на служението ми и да бъде разпределена работата по места.

• Как стои въпросът с кадрите, има ли достатъчно?

• Това е големият въпрос, който стои пред нас. Дефицитът е голям. Този проблем не подминава и западно и средноевропейската ни епархия. За да бъдеш епископ, дори и свещеник извън страната, в Европа, се изискват много качества, които трябва да бъдат съчетани в изпълнението на нашия дълг. Това трябва да са хора, които много добре да познават ситуацията в Европа и да владеят чужди езици, както и да са запознати със съответното законодателство. Те трябва да са социално, обществено активни. С една дума, служението в Европа е много трудно и изисква много енергия и сили.

• Какви най-често са духовните нужди на нашите сънародници-християни извън страната?

• Наред с удовлетворяването на насъщните църковни дейности – изповед и причастяване, да получат благословение, те се интересуват от бъдещето на родината. Не са безразлични към това, което се случва в страната.

• Наскоро в медийното пространство се появи коментар на един епископ, който нарече Европа „вавилонска блудница“, как бихте коментирали това като средно и западноевропейски митрополит и до колко едно такова изказване ангажира позицията на цялата ни Църква?

• Това е едно частно изказване, което само по себе си не е официална позиция нито на Св. Синод, нито на Българската православна църква. Това е може би едно емоционално изказване. Бих подкрепил всичко в Европа, което допринася за благото и просперитета на всички страни-членки. В Европа има много неща, които в административен план са една голяма съблазън за нашето общество. Това е една от задачите ни – да регистрираме всички тези опасности, които идват и от Запада и да се борим с тях, за да предпазим обществото ни. Има много неща, които не можем да толерираме като Православна църква. Ние трябва да се грижим за духовното здраве на паството ни и да го предпазваме. 

За novinite.bg