вторник, 4 април 2017 г.

СКЕЛЕТЪТ НА ДУХОВНОТО УЧИЛИЩЕ В ЧЕРЕПИШ…!

Сградата на Черепишката семинария е строена около 1920 г. и първо тук се нанася свещеническо училище, от което до 1935 г. излизат 11 випуска. След това на негово място се открива църковно-певческо училище, просъществувало до 1938 г., когато е основан Пастирско-богословският институт, функционирал чак до 1948 г.

По-късно тук идват семинаристите от София, защото тяхното училище е  превърнато във военна болница, а след това там се настанява и щабът на Червената армия.

Занятията са възстановени едва през 1947 г., но още през септември 1950 г., с правителствено постановление, сградите на Софийската духовна семинария са предоставени за Дворец на пионерите!!!

По това им предназначение се ползват чак до началото на 90-те години, когато семинаристите отново си възвръщат собствеността върху тях.

Тогава именно Черепиш е изоставен и на практика никой не се интересува от мястото и сградния фонд, дори за санаториум, или музей, или пък поне за някаква форма на училище, не дори за семинария, а имаме нужда от такива училища, при това не само едно…!

Къде е днес свещеническото училище, да, имаме семинарии и в София, и в Пловдив, но колко от завършващите реално стават свещеници, или пък поне работят в БПЦ, да не говорим, колко от тях продължават образованието си по специалност, било то в някой от богословските ни факултети, било в академията в Пловдив, която създаде митрополит Николай…!?

Къде днес е църковно-певческото ни училище…!? Няма такова…! И ако днес тези „кадри“ се обучават в семинариите, то защо преди, когато пак е имало семинария, е имало и свещеническо училище, и църковно-певческо училище, че даже и Пастирско-богословски институт, какъвто днес отново няма, а защо няма такъв…!?

Днес сградите на семинарията в Черепиш са напълно оставени на произвола на съдбата, няма митрополия, няма централно управление на ниво Свети Синод, няма дори елементарното – няма епархия. Сградите се рушат, но по-ужасното е, че и храмът се руши. Някогашното училище за млади момчета, които да се обучават наистина качествено по отношение и на образование, а и на възпитание, днес тъне в разруха, защото никой не се интересува от него и няма нужда от него!

Така се руши, цял един комплекс, който вече трудно може да се възстанови, дори и да имаше желание за това. Проблемът е, че този комплекс е бил създаден с определена цел, използван е в продължение на години и накрая, когато вече е отпаднала извънредната необходимост от него, всичко е оставено на произвола на съдбата – зловещо, тъжно, безотговорно…!

Стенописи са подложени на влагата и бръшляна, които превземат всичко, руши се храмът, олтарът на практика го няма, иконите са окрадени, вратите не са заключени, където ги има, но и защо ли, като покривът почти го няма!!!

Дори дюшеметата на битовите сгради са откъртени, вероятно за огрев, няма ги тоалетните, баните не е ясно, къде точно са били, ограбено е всичко, оглозгано е всичко – до кокал, до скелет, до потискаща празнота! Не личи, коя стая, с какво предназначение е била - спалня, учебен кабинет, хранилище, кухня, баня…тоалетна…!

Това ли е отношението ни към училищата, така ли се отнасяме към образованието и към паметта ни за него, това ли е уважението ни към историята въобще…!?!?!? Дори и да няма нужда от това училище днес, нима то не можеше да се превърне в дом за възрастни хора, или защо не и за престарели свещеници, за които няма кой да се грижи…!


Толкова ли сме богати, толкова ли е богата църквата ни, че си позволява  да изоставя един цял комплекс, който й е принадлежал, оставя го просто ей така, вместо да се възползва от него, поне съвестно да го стопанисва, защото не се знае, кога и как ще й потрябва…! Това все пак е актив, а не пасив, най-малкото историческата натовареност на мястото ни задължава да предприемем нещо, а останалото, то просто е любителски снимки, лаически репортажи и най-обикновено любопитство…!

За teacher.bg

Няма коментари: