 |
| Снимка: Deutsche Welle |
Бяха времена, когато чужденците у нас непременно се
смятаха за „съмнителни типове“. Въобще това да си чужденец беше равносилно на
това да си враг, защото партията и политическата система въобще предполагаше
именно това.
Един случай напомня за онези години, когато всичко
небългарско беше считано за провокативно, поне в общия случай, когато се
отнасяше до обикновения човек.
Един вече бивш домоуправител на кооперация в самия център
на столицата на България, подава жалба до общината срещу фирма, която напълно
законно пребивава под наем в същата сграда, като един от претекстите за
настояването фирмата да бъде отстранена е и това, че регулярно се появявали
„съмнителни чужденци“…!!!
Предвид актуалната ситуация в страната ни, а и в света днес,
наистина чужденците представляват известна заплаха, особено ако те са от
арабски произход! Това обаче се абсолютизира и се превръща в повод за агресия и
дори и за репресии спрямо напълно невинни хора, които нямат нищо общо с
тероризма и агресивния ислямизъм.
Връщането към словесната стилистика от времената на
студената война, когато Западът беше виновен за всичко, е опасен рецидив, който
успешно резидира в съзнанието на все повече българи, които под маската на
някакъв криворазбран патриотизъм, демонстрират свобода на ксенофобските си
изстъпления и издевателстват над невинни хора…!
Някога чужденците биваха възприемани за заплаха, защото
те изразяваха, а и внасяха отвън новото, различното, което противоречеше на
установеното вътре в България – ограничена информация за почти всичко, дозирани
икономически възможности и тотален контрол върху обществения и дори и личния
живот, доколкото можеше да се осъществи, разбира се!
Чужденците показваха, че има и друг свят, други
възможности, други ценности, друг тип съществуване, наречено все пак с името си
– живот! По този начин те конкурираха, макар и индиректно, социалистическата
система, защото я бомбардираха с примери, че тя не просто не е съвършена, а
дори напротив – напълно несъвършена е, при това по доста показатели, като
икономиката е може би най-малкият й проблем, от така наречените проблеми – тип
- пълни катастрофи...!
Постепенно чужденците разобличаваха социализма и го
превръщаха в анахронизъм на самия себе си, а това не просто създаваше ефект на
непоносимост у партийно-политическата държавна върхушка, но провокираше
действия, които застрашаваха сигурността на всеки обикновен българин, който по
един или друг начин общува с чужбина, дори и не само с капиталистическа
държава, но и с чужденци от друга страна, част от социалистическия блок!
Движението на българите вътре в самата държава също беше
ограничено, изискваха се така наречените „открити листове“, чрез които всеки да
може регламентирано да посети крайгранична зона.
Днес обаче, повече от четвърт век след промените и
падането на комунистическия режим, някой да ползва гражданството на друг като
аргумент за съмнителност е толкова очевиден рефлекс на отрицателна ремисия, че
на практика демонстрира повече цивилизационен избор, отколкото да е реално
опасение за някакъв страх!
Чужденците днес се превръщат отново в заплаха само за
онези, чийто ценностни характеристики не са се изменили през последните поне 50
години. Заплахата е необходимост тогава, когато липсват други аргументи, когато
страхът е основен начин за задържане на статуквото и именно той ръководи емоцията
и от едната, и от другата страна!
Чужденците са и сред основните „заподозрени“ в редица
български филми от епохата на социализма, които представят всеки не българин за
шпионин, наркотрафикант, общо взето – опасен човек под някаква форма. Това
трябваше непрекъснато да се набива в главите на народонаселението, за да може
то да се самозомбира и да достигне до етапа, когато само възприема тези хора
като истинска опасност, при това го прави напълно волево, сработвайки някакъв
необясним инстинкт за /само/съхранение, който е напълно лъжовен и неадекватен.
Много български филми ни представят чужди туристи като
атентатори, мафиоти, трафиканти на нещо си, които биват следени и убивани от агенти-„терминатори“
на родните тайни служби, защото те са вредни за нашия строй и за така
наречената „народна демокрация“.
Това е пропаганда от висшия пилотаж, която сугестира
определено мислене и най-вече възприятие – чужденците се превръщат във врагове
по естествен път - постепенно, но напълно сигурно!
Гьобелс и неговите служби могат само да се учат от този
похват на планомерно изграждане на масова психоза, която достига апогея си –
абсолютната псевдо-„истина“ за цяло едно поколение…!
Чужденецът в онова време всъщност естествено върви с
прилагателното „съмнителен“, защото така иска властта, защото така трябва, за
да е сигурно социалистическото ни общество, застинало в безвремието на своята
относителна автономност, затворено между стените на „днес“ и „утре“ – без
минало и без право на собствена историчност…!
ВЕНЦИСЛАВ
ЖЕКОВ
кореспондент
на вестник „България“ в София
Няма коментари:
Публикуване на коментар