„СОЦИАЛИСТИЧЕСКИТЕ“ КУКЛИ СЪЩО БЯХА ЗАЕТИ В ПРОПАГАНДАТА!

Понякога, когато се загледаме в детските играчки, можем да открием много скрити в тях теми, дори и политически послания. Работата е там, че партийно-политическата пропаганда, особено в тоталитарните режими от източно-комунистически тип, винаги е разчитала на това децата да бъдат „възпитавани“ в „правилната“ посока, по „правилния“ начин, за да може още от малки и млади те да бъдат подготвени да заместят стария и вече изхабен ешелон на партийни кадри, който управлява държавата и ръководи партията.

Така постепенно пропагандата навлиза с всички сили дори и в сферата на детските играчки. Те са предимно войници, исполини, богатири, които трябва да бранят отечеството, но от кого и от какво, на никого не е ясно, необходимо е обаче играчките да всяват страх в децата, те трябва да си мислят и да знаят, че има истинска опасност за тях, за семействата им, за приятелите им, за близките им, за града, селото, родината…! Първоначално дори няма значение от кого…! По-късно това е Западът, САЩ, така наречените „капиталистически агресори“ и т.н.!

Поради тази причина, а и разбира се поради липсата на модерни технологии и каквото и да било „ноу-хау“, повечето играчки за деца у нас, дори и за най-крехката възраст, са изработени грубо. Те не просто не са красиви, още по-малко пък прецизни, да не говорим за изящни…! Те са наистина груби, грозни, агресивни. Това е и целта на производството им. Те не бива да разсейват децата от основната им задача, да се подготвят за обществото, в което трябва да съществуват като роботи, които имат само по едно копче, за еднократно и на практика постоянно задействане!

Куклите за момичетата обаче правят все пак някакво, макар и семпло изключение. Няма как, дори и куклите да са бойци за правда и справедливост и те са оставени на производство от типа на  - „каквото стане“! Така се появяват на пазара кукли, които са по-скоро истински „чуми“, или иначе казано – „киликандзери“…! Вместо да са красиви и да привличат погледа на децата, те по-скоро ги плашат.

Куклите са откровено грозни, произведени са предимно от нискокачествена пластмаса, която освен, че е твърда още е и тъмна, сякаш куклата е силно замърсена! Дрехите за тези кукли са твърде скромни, дори елементарни, каквито са и дрехите на повечето хора навън, в реалния живот.

По това време тоталитарната власт и в България, а и в повечето държави, които преживяват в условията на тоталитарна диктатура, всичко е обикновено, всичко трябва да е обикновено, защото така се показва някакъв напълно фалшив, демонстративен, декларативен дори морал, който има за цел да бъде представителен, но не и да бъде откровен. Хората се обличат обикновено, с не особено пъстри дрехи, защото така повелява комунистическият идеал – „работническо-селска“ външност, която предопределя модата, а тя бива диктувана от необходимостта хората да работят, а не да учат, да са не особено високо образовани, за да бъдат по-лесно манипулируеми, всъщност – ръководени...! 

И именно това се поставя като външност в изискванията за облеклото и на куклите. Те в повечето случаи са отблъскващи, защото налагат стереотип на една партийно-политическа и изключително изкуствена, и маниерно-демонстративна обикновеност.

Куклите са копия на хората, а останалите детски играчки копират живота на обществото и това е напълно нормално в една тоталитарна среда, където всичко от бита и ежедневието е подчинено на една единствена кауза – първенствуващата роля на една класа, една партия и един вожд и учител, който в различните си разновидности е или вожд, или генералисимус, или бащица, „човек от народа“ и много други измислени и обилно щамповани стереотипи на образ, който въобще не съществува, но за сметка на това измислянето му е необходимо за партийната принадлежност и най-вече – пропагандата.

В същото време, производството на кукли извън България е на светлинни години, както впрочем и повечето производства на Запад в онези години. Малката Николинка от София има шанса да получава и да си играе с кукли, които са й изпратени от нейната леля в Цветанка, която живее и работи в Америка. Така на Николинка не й се налага дълго да се занимава със старите парцалени кукли, които при това са далеч по-приветливи като излъчване и материя, отколкото „социалистическите“ кукли, които повече наподобяват едни градски стрини с ролки в косата и пеньоар „на баклавички“, каквато е „модата“ дори и в столицата София тогава!

Николинка е една от малкото деца в България, които имат възможност да се докоснат до качествени играчки, които са произведени в така наречения нормален свят, отвъд „желязната завеса“, която отделя „рая на социализма“ на изток от западните демокрации, определяни у нас като „гнездо на осите“!

Много от децата в България в онези години обаче са принудени да се задоволят с „качеството“, което се предлага в България в тези времена, а то никак не е добро. Спомените са едно, всяко дете има топли спомени за своето детство, поне при повечето деца е така, но романтиката на спомените е различно нещо от реалността на производството, посланията, пропагандаторските напъни, които понякога достигаха мелодраматична смелост и се превръщаха в откровена подигравка със системата.

Куклите на Николинка днес са пример за това, как светът беше разделен преди някакви си 26-27 години. От тогава светът се раздели поне още няколко пъти и по оста – изток-запад, но най-вече и особено напоследък – по оста – север-юг.

Днес куклите отново са „полит.-коректни“, те трябва да отразяват палитрата на разнообразието в човешката генетика!!!

Така се появи куклата „Барби“ в чернокож вариант, както и Барби-дебелана. „Напълняването“ и на Барби, и на приятеля й Кен, отново демонстрира една умишлено търсена вариативност, с цел да се угоди някому, по някаква причина.

Куклите на Николинка от София обаче са емблема на времето си – красиви, усмихнати, луксозни, изящни и най-вече – не са в стил „реалистична,  социалистическа ширпотреба“…!

ВЕНЦИСЛАВ ЖЕКОВ

кореспондент на вестник „България“ в София