Няма нищо по-интересно от това човек да може да пътува във времето, но за съжаление все още не е възможно. Има обаче алтернативни начини, които ни позволяват да правим това и един от тях е пътуването във времето, посредством вкусове. Александър Шопов е историк и изследовател от Средновековното общество “Модус вивенди”. Той е изнамерил стари рецепти, които ни позволяват да приготвим храна, по начин, по който тя е била подготвяна още през средните векове.
Така можем да опитаме онова, с което византийците са се хранили преди толкова много години. Рецептите са били събрани от приписки към книги, стари медицински трактати, както и бележки в полета.
За голямо наше съжаление, няма запазени български средновековни рецепти, защото не са запазени и такива трактати. Запазените български средновековни книги са единици и много от тях не са пълни.
Рецептите от Александър Шопов са разделени на две части – рецептите на великия столник и рецептите на епикерния. Столник е титла във Второто българско царство, който отговарял за владетелската кухня. Епикерният също е дворцова титла във Второто българско, която означава виночерпец.
И така, кулинарната ни разходка из Средновековието започва с една “адасия”. Тя се прави, като се запържи месо с накълцан лук и много зехтин. Когато се позапържи се сваля от огъня, отлива се излишният зехтин и се добавя белена леща. Готви се, докато лещата стане на каша. Сетне се добавя оцет и се подправя с кориандър и кимион. Може да се сложи и чесън на вкус.
Особено интересна е рецептата за пиле по византийски. Първо пилешкото се запържва в свинска мас, да е почти готово. След това се добавя лук и счукани сурови бадеми, преди да прегорят бадемите и лука се добавя сок от нар. Бърка се с дървена бъркалка. Вари се за кратко. Накрая се добавя зеленчуков бульон, по желание.
Изключително любопитни са рецептите за медовина. Тя е напитка, позната и използвана от дълбока древност. В Средновековието е любима на хората в почти цяла Европа. В един от византийските медицински трактати за качеството на храните, се казва: “Медовината има повече топлина и сухост от всяко вино. Тя е подходяща за онези със студен и влажен темперамент и организъм, както и в студени води и в студен климат…”.
Интерес представлява и рецептата за Кондитон. Подсладеното вино трябва да е кондитон с подправки като пипер, канела, спикенард и карамфил.
Целта при напитките е не да се напие човек, а да придобие насладата от едно уникално питие, което повече доставя удоволствие, отколкото спиртосва.
При храните, също водещ мотив са били вкусовете, насладата от ароматите и здравословното приготвяне на храната. Всъщност византийската храна е биохрана, защото първо е била отглеждана в чисти условия, по обективни причини, а и е била сготвяна така, че отделните съставки да не губят вкусовите си и здравословните си качества.
Първият средновековен панаир край Боянската църква до София беше истинско преживяване и за онези, които проявяват интерес към видовете храни, които са били употребявани през средните векове.
На посетителите беше дадена възможност да опитат истинска византийска медовина, както и “подправено вино” – с подправки, които му придават уникален аромат и усещане за истинска, жива история.
“Черешката на тортата” пък беше византийски сладкиш със сусам, който остави трайни впечатления за едно невероятно пътуване във времето.
За novinite.bg
Няма коментари:
Публикуване на коментар