Визитка:
Евдокия
Манева - Бабулкова завършва ХИИИ –
Харков, специалност „Инженерна химия“,
а през 1983 г. защитава дисертация за
степента доктор на икономическите
науки. От 1990 г. работи в Министерство на
околната среда, а през 1997 г. е
заместник-министър на околната среда
в служебния кабинет на Стефан Софиянски.
В правителството на Иван Костов е
министър на околната среда и водите. От
2009 г. е заместник-министър на околната
среда и водите в кабинетите на Бойко
Борисов и Марин Райков.
- Г-жо Манева,
анализ ни постави на последно място в
Европа, като се оказа, че най-силно
замърсената държава в Европа е именно
България, защо е така?
- Анализът е
направен на основата на данните ,които
България изпраща в Европейската агенция
по околна среда чрез Националната
система за мониторинг на качеството на
атмосферния въздух и по-специално
констатациите се отнасят за наднормените
нива на един от наблюдаваните показатели
-фини прахови частици. Националната
система обхваща 30 градове, сред които-
София, Варна, Бургас, Перник, Стара Загора
и др.-практически всички по-големи
градове. За съжаление констатациите за
системното замърсяване на нашите градове
е вярна, защото почива на обективни
данни.Ще добавя ,че такъв проблем имат
практически всички страни от ЕС и
всякакви класации в тази област са
спорни. Факт е обаче, че ние от години
имаме проблем и независимо от постигнатия
напредък ,нормите за някои от наблюдаваните
замърсители не се спазват. Изкушавам
се да кажа,че сериозен анализ на
източниците на замърсяване ,на техния
дял в общата картина и ситемата от мерки
за решаването на проблемите за всеки
от градовете бяха разработени едва
през периода 2010-2012 г. Управлението на
Тройната коалиция беше мъртъв период.
Не виждам някакво движение и в момента.
Оставихме на новите управляващи писмен
материал с най-важните задачи, чието
изпълнение не търпи отлагане. Сред тях
беше и необходимостта от непрекъснато
взаимодействие с кметовете за намаляване
на запрашаването на населените места
и разбира се целенасочени действия на
държавата.Надявамсе на пролетно
пробуждане,още повече ,че част от мерките
не изискват голям ресурс.
- Промишлеността
ли е основният проблем на българската
екология?
- Не. През
последните години беше постигнат
значителен напредък в екологизирането
на промишлеността. Така например-практически
всички действащи блокове в ТЕЦ имат
сяроочистващи инсталации, а замърсяването
със серен диоксид е инцидентно, само в
някои градове при това ,когато е съчетано
с метеоролотични усложнения. До голяма
степен е решен проблемът с азотните
окиси.Беше решен проблемът със
замърсяването на въздуха с олово.
Основната част от предприятията имат
пречиствателни съоръжения или са
внедрили нови безотпадни технологии.
Не трябва да пренебрегваме и фактът, че
делът на тежката химическа и металургична
промишленост значително намаля. Така
че основните причинители на замърсяването
на атмосферния въздух в градовете са
транспортът, ползването на нискокачествени
горива от домакинствата и лошото
поддържане на чистотата в населените
места.Само редовното почистване и миене
на улиците чувствително би променило
картината.
- Кои са
най-замърсените места в в България,
освен разбира се градовете и защо е
така?
- Проблеми
има във всички сфери на околната
среда–въздух, води, отпадъци, биологично
разнообразие и т.н. За всички тези сфери
има съвременни нормативни актове, които
дефинират изискванията към тях, за да
бъдат изключени рисковете за хората и
опазена природата. Разработени са и
редица програми и планове за действие.
За съжаление точно конкретните действия
не отговарят на потребностите. Въпреки,
че като членове на ЕС сме поели определени
ангажименти и сме част от европейската
политика за опазване на околната среда,
синхронът е само на документално ниво.
Все още не сме изградили необходимите
пречиствателни станции, депа за
отпадъци,не сме гарантирали опазването
на биоразнообразието в защитените зони
и територии. Причините са предимно
субективни –лошо управление, мързел и
безразличие,ниска екологична
култура,откровени меркантилни интереси,
политиканстване и липса на отговорност.
Визирам всички нива на управление
структури на обществото.
- Отоплението
през зимните месеци на много места е с
дърва, въглища и горенето на други
нерегламентирани продукти, до колко
това оказва влияние върху екологичната
обстановка и как може да се преодолее?
- Категорично
влиянието е негативно, като степента
е различна за различните градове.
Например- между 50 и 90 % е влиянието на
битовото отопление в съчетание с
транспорта в гр. Благоевград, Русе,
Пловдив, Несебър, Добрич, Монтана, Враца;с
преобладаващо влияние на транспортния
сектор са гр. София, Велико Търново,
Стара Загора и др.; с преобладаващо
влияние на неорганизирани източници
/насипища и др. от въгледобивната
дейност/-Гълъбово, Раднево и т.н. Този
проблем не може да бъде решен самостоятелно
от общините, въпреки че тяхната роля е
водеща. Както вече споменах бяха
разработени редица мерки за намаляване
замърсяването с фини прахови частици
в градовете. Една от тях предвиждаше
създаване на стимули за използване на
висококачествени горива за домакинствата
и обвързване на социалните програми за
подпомагане на населението с целта за
ограничаване използването на
нискокалорични и с високо пепелно
съдържание въглища. Тук намесата на
държавата е задължителна. Освен това
чрез програмите ,управлявани от
Министерство на икономиката следваше
да се подпомага производството на
устройства за улавяне на димните газове
от домакинствата.Такива предложения
имаше, но така и не се създадоха механизмите
за тяхната реализация. Следваше да се
създадат предпоставките ,а след това
да говорим и за контрол в тази сфера.
Сега няма нито едното,нито другото. А
документите, които дефинират необходимите
действия събират прах. Може би наказателната
процедура ще предизвика движение, след
задължителния порой от упреци към
предшествениците. А трябваше просто
започнатото да продължи.
- Ако България
е най-замърсената държава в Европа, това
не противоречи ли на някакви европейски
разпоредби и ако такива са били нарушени,
не търпим ли някакви санкции?
- Аз отново
се противопоставям на твърдението ,че
България е най-замърсената държава.
Това не е вярно и е само журналистическа
класация. Трудно е да се намери еднозначен
комплексен критерии за такова подреждане.
Истина е обаче, че в София трябва всеки
ден да си лъскаш обувките, а в много от
европейските столици, това е много
по-рядко занимание. И тук трябва незабавно
да се действа-мерки за намаляване делът
на старите автомобили, контрол за
недопускане на димящи коли по пътищата,
извеждане на трафика извън градовете,
мерки за стимулирани използването на
висококачествени горива, в т.ч. биогорива
в домакинствата и редица други. Строг
контрол за спазването на екологичните
норми от промишлеността, от строителните
фирми. Контрол и засилване отговорността
на кметовете на общините по изпълнението
на екологичните им задължения и особено
в областта на чистотата на населените
места и управлението на отпадъците. Ако
не изпълняваме задълженията и продължаваме
да нарушаваме нормите-има ясен механизъм
за търсене на отговорност от съответната
страна –т.н наказателна процедура,
която, ако няма адекватна реакция
завършва в съда с определянето на
чувствителни санкции.
- В правилна
посока ли се развива екологичната
политика на България днес?
- Посоката е
определена с членството ни в Европейския
съюз. Нашето аконодателство е хармонизирано
с европейското, нашите стратегически
документи, програми и планове за действие
са в съответствие с целите,които си
поставя европейското общество. Нашите
проблеми са в конкретната политика,
като система от ежедневни действия за
постигане на целите. Проблемите са в
абсолютната липса на приемственост в
работата на управленските екипи и
нежеланието да се признае доброто,
направено от предшествениците. Съзнанието,
че от теб започва летоброенето е пагубно.
Не можеш да заявяваш, че ще превърнеш
екологичната политика в хоризонтална,
когато тя е такава от години –просто
трябва да доразвиеш тази максима с нови
идеи. Не можеш грубо да заклеймиш
предшествениците си, че са закупили
нови трамвайни мотриси и противопожарни
коли и след това да участваш в церемонии
и да връчваш ключове, като подчертаваш
ползата от тези решения за околната
среда. Не можеш да си приписваш успехи,
които са резултат от предишни решения.
Не ми се коментират грубите грешки при
управлението на европейските средства,
породени от политически амбиции.
Управлението на околната среда е труден,
сложен и непрекъсваем във времето
процес. Всяко погрешно решение или
бездействие има непредвидими последици.
Затова незабавно трябва да се реагира
на всеки сигнал от обществото. На дневен
ред са мерките за опазване чистотата
на въздуха. Необходима е незабавна среща
с кметовете на 30-те общини и предприемането
на неотложните мерки, с ясни срокове и
безкомпромисен контрол.
За novinite.bg
Няма коментари:
Публикуване на коментар