По свобода на словото сме след Ботсвана!

България достигна до 100-ното място в класацията на международната организация „Репортери без граници”, която измерва свободата на словото за тази година. За сравнение, миналата година сме били на 87-мо място.

Според данните, България е последна в класацията от държавите - членки на Европейския съюз. Общият брой на изследваните държави е 180. На първо място е Финландия, а на 180-то място е Еритрея, сочат данни, публикувани на сайта на международната организация.

Само за сравнение: преди нас в свободата на словото са подредени държави като: Суринам, Самоа, Ботсвана, Тринидат и Тубаго, Папуа Нова Гвинея, Нигер, Кения и Зимбабве. Ботсвана, например, се намира на 41-во място по свобода на словото, според клсацията…!

Веднага след нас, буквално залепени, се нарежда Кот Д’Ивоар, близо, но все пак след нас са и Сейшелските острови, Бруней и малко по-надолу в класацията – Бангладеш. „Къде сме ние?”, ами, ето къде сме… - на „куйрука” на Европа, не пак, а отново…!

Един от основните проблеми у нас е този, че медиите ни са в ръцете предимно на олигарси – хора с мръсни ръце, мръсни пари, мръсни мисли и мръсни действия.

Медиите не са основен бизнес на хора, които са журналисти и бизнесът им е в областта само на журналистиката. Медиите ни не се издържат от реклами, както е навсякъде по света, а са някакъв благороден жест на основния бизнес, буржоазен рефлекс, който трябва да придава формална аристократичност на бизнеса, сякаш като имаш медия, имаш позиция, а всъщност медията дава поле за изява. 

Проблемът е, че това поле индуцира власт, сила и фалшив авторитет.

Днешните олигарси вече не са мутри, те се образоваха, изучиха се дори и на запад, облякоха се в маркови костюми, само че иначе са си същите и техните медии, на които те са собственици, им придават ограничен във времето, но не и в пространството, индивидуален престиж в стил - „ядеш сега, или гориш”…!

Друга причина за хлабавата свобода на словото у нас се съдържа в пределно съмнителните договори за „медийно сътрудничество”. Държавни институции сключват договор с дадена медия, за да се отразява дейността на съответното ведомство. Само че, работата на медията е именно това – да отразява дейността на ведомствата и не е необходим такъв договор, за да си върши тя работата. Така тези договори стават причина за икономическа обвързаност, а всички знаем, че който плаща, той поръчва и музиката.

В същото време независими журналисти и особено разследващи репортери са подложени на тормоз, който прие формата на опожаряване на автомобилите им." В текста е даден пример и с подпалването колата на Генка Шикерова - "журналистка, известна със силните си политически интервюта", и се припомня подобен инцидент с Лидия Павлова, съобщава dnevnik.bg.

Гърция остава примерът за шеметен срив в оценката за свободата да информираш - тя е изгубила над 50 места в рамките на само 5 години.

В категорията на Гърция е поставена и Унгария, където от 2011г. действа силно ограничителен закон за медиите с глоби за авторите на материали, които не са "балансирани". Създаден бе Медиен съвет - регулатор, свързан с управляващата партия, "който гарантира само едно нещо - политическа намеса в новините и информационното съдържание".

САЩ също губят от отношението си към Едуард Сноудън. Те остават зад Салвадор и Румъния в класацията на "Репортери без граници" заради "крайно широкото и непочтено тълкуване" на нуждите на националната сигурност. САЩ са изгубили 13 позиции, слизайки до 46-то място в годишната класацията. Основната причина за този силен спад са упоритите усилия на САЩ да преследват разобличителите и източниците на информация.

Великобритания пък е отстъпила до 33-то място заради "позорния натиск" върху в. "Гардиън" във връзка със статиите на изданието за шпионските програми на АНС.

У нас има един единствен протуберанс от класически тип по отношение на свободата на словото и това е свалянето на Петър Младенов, заради репликата „Да дойдат танковете”. Това е пример, почти доближаващ се като относителност до аферата „Уотъргейт”, разбира се в балкански мащаб.

Всъщност, моралът на медиите е морал на самите журналистите в тези медии, а моралът е качественият продукт на свободата на словото. Слаба свобода – слаб морал - слаба журналистика - болно общество. Това е зависимостта, която е точна като математически алгоритъм.

Бавноразвиващите се демокрации, каквато очевидно е и нашата, имат зависими медии, а отговорността се губи някъде по трасето. Медиите трябва да се издържат от собствената си дейност, трябва да има такава пазарна възможност, в противен случай те задължително се превръщат в проводник на икономически интереси и политически задкулисия, които прокарват собствени правила за псевдоморал и съответно – за псевдожурналистика. Това е повече кампанийна реклама, отколкото качествен, авторски продукт, който информира обективно и по строг професионален регламент.

С една дума, ако свободата на словото ни е „по-зле” от тази в Ботсвана, например, това не е просто един пореден повод да се замислим. Това е преди всичко повод за срам и в журналистическата гилдия, но гилдията все пак е професионален субект, който работи и за да получи заплата. Някъде тук се къса тънката червена нишка и някой трябва да понесе отговорност. Това може би е държавата, може би е обществото ни, може би сме ние журналистите, които също сме част от това общество, или са институциите, бизнесмените, а може би сме всички взети заедно…!?

Дано само този път не се оправдаем отново с народопсихологията, турското робство, комунизма, или ланския сняг…!

За novinite.bg