Ще влизаме ли в затвора заради стола на баба?!

ЕКСПЕРТНО МНЕНИЕ

Адвокат Васил Ковачев коментира за novinite.bg предложението за промени в Наказателния кодекс /НК/, които касаят криминализирането на притежаването на културни ценности. Експертната му оценка, по-долу, се основава на юридически тълкувания върху съществуващото законодателство, европейските регламенти и предлаганите изменения в НК:

“Престъпленията, сврързани с културните ценности се систиематизират и обособяват в отделна глава, за разлика от вмъкването им до сега в общия раздел за престъпления против реда на управление. Разширява се приложното поле, като не само теренните разкопки, а всички проучвания на терен за търсене на археологически обекти, ще бъдат наказвани.
Разширява се също и обхаватът на лицата и на зоните. Не само тези, които разкопават зоните с културно наследство, но и зоните, в които има всякаква недвижима културна ценност, а ще се наказват и лицата, които без да участват, поръчват разкопки там.
Помагачите на иманярите, които имат уреди, предмети и компютърни програми за търсене и откриване на всякакви културни ценности, не само на археологически разкопки, ще се наказват независимо от това, дали са знаели, че тези предмети и програми се ползват за това.
Увеличава се и наказанието за тези, които открият културна ценност и не я съобщят на властите в срок, когато откриването не е случайно, а като са я търсили. Глобата за това не е определена и е оставено на съда да преценява.
Най-голямата промяна обаче се предлага в разширението на обектите, за които се налагат наказания. Според проекта на нов Наказателен кодекс, не само за археологическите обекти, които са резултат от човешка дейност от минали епохи, но и притежаването на всяка културна ценност, която не е регистрирана, ще се наказва. Тук се включват всички значими, ценни предмети, които имат дори лична и семейна стойност и са изработени преди 50 години, ако са произведения на изкуството, и – преди 100 години, ако са антикварни предмети.
Това предложение трябва допълнително да се изясни, защото и по сега действащата наредба не се регистрират и монетите, които са придобити преди 2009 г., а по Регламент на ЕС, има финансов праг за такива ценности – поне 10 хил. евро стойност. Увеличават се и наказанията за изнасяне през граница, а за иманярите се оставя на съда да прецени, дали да конфискува до половината от имуществото им”.

В предложението нещата са доста по-систематизирани, но при опита да се разширяват наказанията и престъпленията, авторите са отишли много далече, смята адвокат Ковачев. По думите му, културната ценност трябва да се изясни, защото е много общо понятие в Закона за културното наследство. Всяко нещо може да представдлява културна ценност и това може да породи излишни спорове, кое е и кое не е такава ценност. Необходим е обективен критерий за това.
С една дума, ако на тавана имаме стар стол от баба ни, който е на около и над 100 години, но не знаем, че е ценен, тогава не носим отговорност, но ако знаем за стойността му и не сме го регистрирали, тогава подлежим на наказание.
Неносенето на отговорност е доста сложна процедура по доказване, дали човек е знаел за стойността на конкретния предмет, или не е.
Оказва се, че ако не се прецизират текстовете в предложения проект за НК, всеки втори човек трябва да отиде в затвора, ако му намерят подобни културни ценности в къщата.
Или иначе казано, някои предложения в новия НК не са юридически изрядни и се нуждаят от допълнително изясняване, според адвоката.
Наказателната отговорност се налага за много тежки деяния, които са опасни за цялото общество и когато нещо не е толкова опасно, то не може да се налага такова наказание, счита експертът.

За novinite.bg