Митрополит Йосиф: В църквата ни има тайнства, но не и тайни

Снимка: pik.bg

Визитка:

Митрополит Йосиф II (светско име Иван Благоев Босаков) от 1989 г. е американско-канадско-австралийски митрополит на Българската православна църква-Българска патриаршия. Той е роден в село Славовица, Пазарджишко на 6 декември 1942 г. Завършва семинарията и Духовната академия през 1970 г. През юни 2008 г. митрополит Йосиф публикува свое обръщение към българския народ, в което поиска прошка за всички, на които е навредил при контактите си с органите на Държавна сигурност преди 1989 г. С това той стана първият български духовник, който публично призна за връзките си с тайните служби от онова време и обяви, че е готов да си подаде оставката и да се оттегли в манастир.

• Ваше Високо Преосвещенство, как църквата ни може и помага за преодоляване на кризата с бежанците от Сирия?

• Дано не Ви разбирам накриво, защото се опасявам да не изисквате от църквата да помага за неща, които не са по силите й. Особено за преодоляване на кризата с бежанците от Сирия. Защото голям процент от обществото ни, част от което е и Божият народ (клир и миряни в Българската православна църква), макар да не сме бежанци, сме в материална, духовна и каква ли не още криза. Въпросът е, кой, на кого да помага в тази голяма криза, създадена от други, ръководена от други, целенасочвана от други, обезпечавана от други, а тропосана на милия ни български народ, който сам е в криза, да помага за преодоляване на страданията на пришълците, от къде ли не, у нас. Макар и в криза обаче, Българската православна църква ежедневно се моли за всички, които са на път, в нужда, в страдание, в криза и за тяхното спасение, за да ги избави Господ от глад, студ, скръб, гняв, беда и нужда. Може би знаете, че на помощ се притекоха български манастири, български енорийски църкви, български православни християни, които от недоимъка си заделиха по нещо за тези нещастници, избягали от смъртта в Сирия. Призовавам всички български бежанци по света да се помолим Господ да благослови слънчева България с още по-чист въздух, с още по-изобилно плодородие и още по-мирни времена.

• Кога БПЦ ще има свое представителство в Брюксел?

• Св. Синод на БПЦ на едно от последните си заседания реши Западно и Средноевропейският митрополит Антоний със седалище в Берлин, Германия, да бъде официален представител на БПЦ в Брюксел.

• Има ли църквата ни вече единна позиция по въпроса с досиетата, за да бъде веднъж завинаги затворена тази страница от битността й и до къде се простира покаянието и до къде – вината?

• По въпроса за досиетата съм се изказвал много пъти и в пресата и в заседанията на Св. Синод. Разбирането ми е кратко и ясно: досиетата са факт и следва да вземем официално отношение по тях, особено ние с папките. Счита се обаче, че това е мое лично мнение. Няма синодално изявление по този казус. Няма и да има, ако новите митрополити не настоят все пак за някакво решение на Св. Синод. Иначе аз лично чакам следващия редовен Църковен събор, ако се свика някой ден, да си кажа мнението още веднъж, та белким ми олекне на душата.

• Какво е отношението на БПЦ към икуменизма?

• От дългогодишното ни взаимно общуване разбрахме, че няма никаква полза за вярата и спасението на душите ни от икуменизма в този вид, в който съществуваше и все още съществува в наши дни. Миналото се оказа безплодно, настоящето безрезултатно, а за бъдещето да не говорим, защото изглежда безцелно. Пък и ние православните в световен и поместен аспект, какво ли можем да покажем като начин на живот в момента! Все пак, относно официалните взаимоотношения между БПЦ и икуменизма, думата има Св. Синод на Българската православна църква – Българска Патриаршия.

• Какво е отношението на БПЦ към Световния съвет на църквите и предвижда ли се възстановяване на членството ни в него?

• Същото се отнася и за Световния съвет и Европейската конференция на църквите.

• Как и кога вероучението може да стане официален учебен предмет в българското училище и какво ще промени това в моралния и нравствен статус на нашите деца?

• Църковна традиция и практика е да спазваме Христовите слова: „Искайте и ще ви се даде, търсете и ще намерите, тропайте и ще ви се отвори!” Нещо, което Върховната управа на Българската православна църква прави години наред. Изглежда Божията воля е друга, обаче. Което значи, че следва да си извадим поука и да сменим стратегията си, т.е. да направим всичко възможно „искането”, „търсенето” и „тропането” да стане отдолу нагоре. И без това е време да кажем, както всички хора по света: „Ние, българският народ искаме..!” Разбира се, няма да е лесно, защото Църквата е отделена от държавата и образованието е светско. Освен това инструкциите от Брюксел са други, нашите държавни управници безразлични, майките и бащите на учениците в мнозинството си несъгласни, пък и Българската православна църква се оказа нечута и неразбрана. Та, докато „вероучението” стане официален предмет в българското училище, ние в БПЦ трябва обезателно да разберем, каква е благата и съвършена воля Божия по този казус и да си помогнем сами, т.е. както ние в САЩ, Канада и Австралия, така и множеството църковни енории в България да си създадем не само Духовна академия в Пловдив, но и неделни прицърковни училища във всяка енория, където има повече от три деца. Иначе другото „под строй” и на държавна издръжка, не го виждам скоро. Що се касае за ползата от вероучението, няма и съмнение, че изучаващите този предмет като официален, непременно ще повишат общата си култура, ще станат люде прозорливи, слънчеви и любвеобилни, не само като „попове”, а и като бъдещи граждани на България и света с висок морал, всестранно образование, нравствен статус и благочестив живот със страх от Бога и срам от хората.

• Възможна ли е една по-открита и по-диалогична позиция на БПЦ в общественото ни пространство и как Вие бихте съдействали за това, за да могат повече хора по-често да гледат, да чуват и да четат новини от и за църквата ни?

• Разбира се, че е възможна подобна позиция на БПЦ, в която имаме тайнства но не и тайни. Въпрос на организация и желание за общуване. Счете се обаче, че никой не може официално да контактува с журналистите по общоцърковни въпроси, освен говорителят на Св. Синод, който е Негово Светейшество Българският Патриарх Неофит, а Главният секретар – само за решенията на Св. Синод. 

За novinite.bg