сряда, 1 февруари 2017 г.

КУКЕРСКИЯТ ФЕСТИВАЛ В ПЕРНИК КАНДИДАТСТВА ЗА „ГИНЕС”

Фестивалът в Перник е по-голям по брой на групи и участници от фестивала в Рио де Жанейро. По този показател бихме могли да се борим за място в „Гинес”. Това заяви в интервю за БТА преди време кметът на Перник, Вяра Церовска, която е и председател на организационния комитет на 26-тия международен фестивал на маскарадните игри, предаде dnes.bg.

Тази година на кукерските игри взеха участие рекорден брой групи - близо 7 000 души. Само от Пернишко групите бяха 43, с над 3 630 души. Българските групи са 102, от тях 58 са кукерски, /в т.ч. бабугери, старци, станчинари, дервиши/ и 44 сурвакарски.

В Перник дефилираха 3 900 маскирани мъже, 1300 жени и 1263 деца. Те са представители на 33 общини от 17 области.

Обичаите си показаха и представители на 118 души от осем държави - Хърватия, Албания, Словения, Македония, Гърция, Сърбия, италианския остров Сардиния, както и Аруба. За първи път присъства майстор на маски от гр. Чавле - Хърватия.

Стойността на маскарадния фестивал е приблизително 200 000 - 250 000 лв. Половината от тях се събират от дарения.

Това е новинарската част на събитието, но то има и една друга, може би дори по-важна част,  която е същностната част, онова, което искат да се покаже чрез този маскараден фестивал.

Според някои, кукерството е обичай за прогонване на злите духове, според други пък, самите кукери се приобщават към тези духове. „Мъже се преобличат като жени. И не само като жени, а и като козли, овни и други безсловесни животни и после танцуват и извършват бесовски ритуали…” пък пишат в книгата си „Суеверия сред днешните християни”, йеромонах Висарион Зографски и йеромонах Йоан Филипов.

Оказва се обаче, че обичаят кукерство не е само български и далеч не е дори и само Балкански. Такива обичаи има още в Румъния, Молдова, Сърбия, Гърция, Македония и в Италия дори! Кукери има също и в Полша, Унгария и Словакия.

Обичаят по всяка вероятност идва още от траките и от честването на езическия бог на веселието Дионисий. Именно заради това най-старите кукерски маски изобразяват овен, козел и бик – образи, така характерни за онези празненства.

Традицията повелява кукерските обичаи да се изпълняват само от мъже-ергени, като всяка кукерска дружина има водач, който е единствения женен мъж. Понякога той се облича в булчински и младоженчески костюм, или в животински кожи, с козината отвън и носи маска на лицето си.

Кукерите имат обичай да обхождат домовете на хората за здраве и плодородие, като събират различни подаръци, предимно хранителни продукти, по подобие на коледуването. Накрая се събират на мегдана, площада или на централна улица и играят танци за гонене на злите духове.

Това в общи линии е традицията на кукерите.

В Перник обаче, тази година сякаш се беше събрала цяла България. Задръстванията бяха като в София, а колите имаха регистрация дори и от другия край на страната – Варна, Русе, Ямбол…! Както се казва, нерде Ямбол, нерде…Перник..!?

Настроението наситина беше невероятно, защото организацията беше перфектна. Групите от различни националности се събираха пред общината и дефилираха по главната улица на града. След това се представяха пред публиката пред главната сцена, където биваха аплодирани, а говорител обясняваше на множеството елементите от игрите на съответната група. По-късно представилите се вече групи се оттегляха пред сградата на Пернишкия театър, където празникът продължаваше и накрая маршрутът продължаваше към паркинга за автобусите.

Интересното беше, че освен да гледа, човек можеше и да участва в този празник, макар и задочно. Майстори на маски предлагаха на достъпни цени готови костюми, с които всеки желаещ, можеше да се сдобие.

Кукерството, макар и отричано от Християнската религия като бесовско, все пак е народна традиция, която има своите стародавни корени. Това е народен обичай, който няма претенции за религиозен култ, с което на практика не противоречи на традиционното вероизповедание в България – Православието.

Опитът на общинските власти в Перник да превърнат фестивала в медународен не просто успя през годините, а той наистина процъвтя. Именно заради това кандидатстването за книгата за рекордите „Гинес”  е напълно заслужено, защото усърдието на тези хора да съхранят една народна традиция в областта на културата и историята на нашинте земи, заслужава да бъде уважена, ако не за друго, то поне за това, че обичаят носи и чисто патриотичната нагласа на участниците от България в него!

ВЕНЦИСЛАВ ЖЕКОВ

кореспондент на вестник „България” в София




Няма коментари: