„С НАС МОСКВА Е В МИР И В БОЙ”…!?

Снимка: dobrotoliubie.blogspot.com

Ако преди години напъните на някои „български” политици, по-скоро вождове, не успяха да превърнат България в „Задунайски Булгаристан”, то днес родната ни Църква успя да ни превърне в задгранично поделение на Руската /Съветската/ православна църква! Как стана това…?

Синодът ни се събра и като никога взе, че реши все пак нещо, реши да решава точно така, както решават в Московската патриаршия, едно към едно, или иначе казано – copy-paste!

15 дни преди свикването на Всеправославния Събор на о. Крит Московският патриарх Кирил е изпратил писмо до патриарх Вартоломей, с което поставя в ултимативен тон два протоколни проблема за разположението на участниците в Събора, пише dveri.bg. 
Поставените въпроси демонстрират опасения, да не би да се създаде впечатление, че Вселенският патриарх не е "пръв между равни", а пръв между останалите 13 предстоятели на автокефални православни Църкви!

Вторият въпрос, който поставя руският патриарх е за мястото, където ще стоят инославните наблюдатели на Събора. То съответства на т. 5 в решението на българския Св. Синод - „…неподходящото месторазположение на наблюдателите и гостите на Събора”!

Патриарх Кирил настоява също за повече информация относно финансовите разходи за Събора. В същото време една от претенциите на нашия Синод е: „…големи и необосновани финансови разходи в случай на участие на БПЦ-БП в Събора”!

Изводите: Как така едно писмо на руския патриарх до Вселенска патриаршия оказва толкова голямо влияние върху решения и въобще деятелност на българския Синод и как така той се събра толкова бързо и веднага реши, че иска отлагане на събора? А също е интересно и защо нашият Синод иска такова отлагане? 

Отново пеем в хора на Съветската /Московска/ патриаршия, отново сме най-верният сателит, така, както бяхме преди 1989 г. – най-верният другар на „големия брат”! Какво обаче получихме в замяна на това верноподаничество – едно голямо, но за сметка на това - зловонно НИЩО..! 

Решихме си нашите си проблеми, наредихме я нашата, че опряхме да оправяме и Световното Православие с претенции като: „…разположение на Предстоятелите на Поместните православни църкви в залата…”, „…неподходящото месторазположение на наблюдателите и гостите на Събора…” и други подобни дребнотемия  и откровени дивотии! 

Загрижила се, видите ли Църквата ни, за „необходимостта от извършването на големи и необосновани финансови разходи”! Е къде беше, когато се закупуваха лимузини от по няколко стотин хиляди лева за някои епархии…?! Къде бяха, когато някои владици си позволяваха „Ролекс”-и, къде бяха, когато се правеха заменки на земи, които ощетяваха Църквата…!?!?!? Това ли бил финансовият проблем за Синода ни, нямало пари…? Но пари за скъпи возила има…, така ли…?! 

И накрая, ако не се изпълнят исканията на Синода ни, той заявява „…категорично…решението си за неучастие в работата на насрочения за 16 – 26 юни Велик и Свят Събор на Православната църква”…! 

Брех, каква решителност, каква максималистичност..! А защо не видяхме такава, за проблемите в Гигинския манастир, например, или пък за своеволията на някои епископи, или пък за съмнителната благодат, която имат владици, служили и на вездесъщата „Държвна сигурност”…!?