ЛЯВАТА ЦЕНЗУРА В БЪЛГАРИЯ СЕ СЪБУДИ ЗА НОВИ „ПОДВИЗИ”

Снимка: www.bghelsinki.org

Пиша за вестник „България” от няколко години. Вече дори не помня от кога, но все пак е някъде от пролетта на 2007 г. Старая се да пиша всяка седмица, във всеки брой да имам публикация, не за да се изявявам самоцелно, а защото и когато имам, какво да кажа и да изразя като мнение и позиция. Антикомунистическата ми теза е традиционна, никога не съм променял принципите си, дори още от времената, когато не можех открито да съм антикомунист и защото бях твърде малък не на разсъдък /надявам се!/, а на години.

След толкова години в журналистиката – повече от 20 и след повече от 8 години във вестник „България”, доживяхме да получим критика за това, че по една или друга причина и начин съм сътрудник на този български вестник в Америка.

Ето какво пише бившата главна редакторка на сайта на Съюза на българските журналисти /СБЖ/, Петя Колева, по повод моята работа във вестник „България” и в качеството ми на редактор на сайта на СБЖ във времето от 20 април: „Явно редакторът на сайта на Съюза на българските журналисти работи на два стана - и за Америка, и за България! И не само. На хранилка е на няколко стана”.

Първо, това не е работа на „два стана”, какъвто популярен термин имаше в годините на комунизма, защото аз съм доброволен и дългогодишен сътрудник на вестник „България”. Второ, аз не пиша „и за Америка, и за България”, а пиша САМО за България, защото вестник „България”  е български вестник на българи, издаван на български език и е предназначен за българите. Накрая бившата главна редакторка, която беше отстранена от ръководството на сайта на СБЖ, си позволява да коментира лични финансови въпроси, които първо не я касаят по никакъв начин, второ е твърде дебелашко и нахално да си заровиш носа в такива отношения!

Но, нещата не свършват до тук. Следва ново „обвинение”: „…А краде/ става дума за автора – пояснението е мое/ теми и текстове от много станове! При това твърде нескопосно го прави този "хубавец" дето ежедневно краси първата страница на СБЖ със своя "одухотворен" лик и т.нар. коментари…”.

Тук нещата са толкова грубо нескопосани, че дори има основание за съдебно преследване, за клевета! Става дума за статии, които са публикувани и в сайта на СБЖ, и във вестник „България” но не по едно и също време, като е отдадено първенство именно на сайта на СБЖ като по-бърза и актуална медия, в сравнение с вестника, който и да е той.

Какво е откраднато, след като авторът ползва свои материали, на които той е автор и които са под негово авторско право!? Освен това по силата на неписаното правило в България, конкуренция между вестник – печатна медия и сайт – електронна медия няма и не може да има. Двете не са съизмерими, защото са различен тип медия. Какъв е тогава проблемът, че една статия е публикувана от един автор в една медия, а по-късно това е направено и в друга медия, след като авторът е един и същи, темата е една, но таргет-групата на публиката е съществено различна, не само на пазарен принцип, но и на чисто териториален принцип!?

Няма да слизаме на нивото да коментираме личностни определения от сорта на "хубавец", "одухотворен" и пряко неглижиране на труда на автора, това е въпрос все пак на елементарно възпитание!

Но и до тук не спира Петя Колева и продължава: „Това Дърева, Бакалов, Кеворкян, Патрашкова, Дачков и сие - ряпа да ядат в сравнение с неговата "продуктивност" по всички възможни теми!”.

За мен разбира се е чест да ме сравняват с такива големи имена в журналистиката, но тук опитът е да ме противопоставят, а не да ме сравняват, макар че в крайна сметка, „сметката излиза без кръчмар”…!

По-нататък се цитират с хиперлинкове две статии на автора: „За фашизма, комунизма и един водопроводчик” и „За пътуванията на българите, един генерал от МВР и промените”. Тук бившата главна редакторка на сайта на СБЖ нарича автора „громител на комунистическите порядки в предишна България и в бившия соц. Лагер”, което е най-голямото признание за мен като журналист. При това се твърди, че съм „особено тачен като громител” на комунизма! Благодаря, ако е така, значи съм си постигнал целите!

Разбира се, всичко това е с цел да бъда уязвен аз като автор, защото въпросните коментари, както се правеше при комунизма, Петя Колева е изпратила в електронно писмо до СБЖ, а не до автора на тези статии.

В заключение се питаме, забранено ли е да се пише за медии извън България и особено – в САЩ? Ако е така, кой си позволява да „забранява” това и защо го прави? Дали това не е един атавистичен рефлекс от времената на „желязната завеса”, когато да слушаш Радио „Свободна Европа” и другите „вражески” радиостанции, беше равносилно на държавна измяна!?

Дали свободата на словото, доколкото въобще я има у нас, не е застрашена именно от такива изказвания, на такива „малки” хора, които пренебрегват и иронизират един честен труд в името на истината, която толкова дълго криеха от всички нас..!?

Венцислав Жеков

кореспондент на вестник "България" в София