Визитка
Професор Владимир Чуков е арабист, университетски преподавател и учен в областта на политиката на Близкия Изток и исляма. Автор е на редица книги и изследвания в тази област.
Преподава в редица български университети.
Член е на няколко международни научни организации, сред които са European Association for Middle East Studies, Central Eurasian Society Studies и други. Издаван е в САЩ, Великобритания, Франция, Италия, Германия, Русия, Турция, Румъния и др.
Г-н Чуков, първо бих искал да Ви попитам, имаме ли проблем с бежанците и от какво естество е той?
Проблеми мисля че имат всички държави, които приемат такива бежанци, защото те не са предвидени нито в държавната политика, нито в инфраструктурата, нито дори в помощите. България не е имала никаква готовност за приемането на такива бежанци. Нашите служби и органи, които трябва да наблюдават тези процеси, са предвиждали от април-май миналата година повишаване на броя на бежанците с не повече от 10%. Очаквали сме около 100 човека повече, а виждаме, какво стана след това. Проблем има и той е най-вече в прогностиката и липсата на стратегия по отношение на това сериозно предизвикателство за държавата. Нашата страна е една от държавите, които нямат пролитическа визия и стратегически план за приемане на бежанци. Ние имаме само технически документ – планът на правителството. Проблемът ни е и инфраструктурен.
В Турция например, има много повече бежанци, отколкото у нас, защо те нямат такъв проблем, а ние имаме?
В Турция има над 600 хил. сирийски бежанци. Държавата там официално дава възможност на бежанците да се лекуват безплатно в държавните болници. Това са държавни субсидии. Тяхното пребиваване там беше удължено от три месеца до една година. У нас отношението е коренно различно. Ние нямаме техническата готовност, нямаме и пунктове, лагери. Ние направихме крачка, но след натиск от ООН. Ние нямаме стратегия. В Северна Сирия, Ливан и Западен Ирак се създава една държава на „Ал Кайда“. Това е на 1600 км. От България. То не може да не предизвика бежанска вълна към Турция. На практика в Южна Турция имаме вулкан от джихадизъм. Това трябва да бъде много ясно отчетено от българскта държава.
Конфликтът в Сирия е от две-три години. Сега ли се сетихме, че може би към нас ще има бежанска вълна?
Моите прогнози бяха именно такива – бежанска вълна. Само че кой го интересува!? На ниво политика и управление нямаме готовност да приемаме бежанци.
Има ли, според Вас, опасност от атентати, организирани от някои крайно настроени бежанци и срещу самите тях?
Тези хора идват със своите проблеми и нагласи. Те идват със своите психологически нагласи, в едно напълно непознато общество. Мисля си, че на този етап тези хора са твърде малко – сирийците са малко над 6 хил., а общо бежанците са малко над 10 хил. Има битовизми и такива нападения. Това е характерно за тази микро сциална среда. На този етап не можем да говорим за реални заплахи. Потенциални има, защото част от тези хора очевидно са участвали в събитията. Някои дори са участвали в реални бойни действия. Възможно е някои от тях да са били джихадисти. Някои бяха експулсирани от правителството ни по ясни доказателства. Потенциалът обаче не може да бъде сравняван като опасност с това, което наблюдваме в Йордания, Ливан, или Ирак, дори и Турция. Ние носим част от риска, но той е минималимизиран по отношение на броя.
Възможна ли е демокрация от западен тип в Сирия и приключване на конфликта в скоро време?
Всяка нация си изработва политически модел. Това е политическа култура, която поражда процеси на политическа социологизация. Това изгражда държавата и държавността. Вижте само, колко години в Либия имаше джамахирия. Това беше тотално отрицание на либералната демокрация. Тези институции, които ние считаме за нормални, там ги нямаше. Това, което става в целия арабски свят е всъщност търсене на алтернатива за държавност. Понеже не стана веднага, се появиха тези катаклизми. Обществото не прие институционалните новости, които търсеха например „Мюсюлмански братя“. В Сирия в този момент много трудно може да се говори за западен тип демокрация. Там има много сложна етноконфесионална тъкан и противоречия – вътрешно национални, регионални и световни.
А какво може да се направи сега, за да бъде преодоляна кризата и прекратен вътрешният конфликт?
Това, което трябва да се направи е кризата да бъде локализирана – да не бъде вулкан от насилие и бежанци, част от които идват и у нас. Аз лично съм песимист, следейки събитията. Виждаме една много силно дестабилизирана зона, близо до южната граница на Турция, срещу която се борят сили, които принципно са в антогонистични взаимоотношения. Срещу тероризма се борят и официалните правителства. Конфигурацията обаче е нетрадиционна. Заради това демокрацията все още е фикция. Международната общонст просто трябва да ограничи конфликта.
Ще има ли ефект изграждането на оградата по границата ни и достатъчни ли са средствата, които ни обещаха от ЕС за справяне с проблема?
Една такава ограда ще има ефект, но няма да е този, който се очаква. Има такива прецеденти – между Мексико и САЩ, между Палестина и Израел, между Гърция и Турция. Сега турците започват да изграждат подобна стена на границата си със Сирия. Нямаше обаче окончателен ефект. Дългосрочен ефект няма, но краткосрочен ефект има. Поне напоследък бежанската вълна спадна и не е това, което беше преди – на ден по сто, сто и петдесет човека. Сега обаче те вече минават през морето, през Резовска река. Когато има такъв конфликт, който генерира подобен тип човешка маса, няма как да не се достигне до бежанска вълна и тя да успее в начинанията си. Никога средствата за подобна кауза не са достатъчни. Средствата, които се дават за съседните на Сирия държави са много сериозни. На Ливан например бяха дадени много сериозни суми. На Йордания и Турция също бяха предоставени доста пари. Те все пак обаче са държави, които са съседни. Мисля, че външната ни политика трябва да е по-гъвкава. В момента държава, която приема сирийски бежанци, се счита, че трябва да ги задържи. Западна Европа не иска бежанците, които са били В България да преминават транзитно през страната ни, за да отиват към останалите държави от Европа.
Толерантен ли е българинът и до колко е толерантен?
Във Варненския свободен университет смятаме да направим такава анкета сред нашите студенти, точно по отношение на сирийските бежанци. Излязоха данни и се оказа, че българите сме раздвоени. Около 1/3 от сънародниците ни, не искаха въобще подобен род чужденци, което е социално предизвикателство за тях. Мисля, че повечето българи осъждат ксенофобията и това е похвално. Обект на това сме и ние самите в момента – във Великобритания и Германия. Не трябва да прилагаме двоен критерий и да бъдем едновременно и субект, и обект. Тук става дума за народопсихология и мисля че сме толерантни, което сме доказали с нашата 1300-годишна история.
За novinite.bg
Няма коментари:
Публикуване на коментар