„Трамваят е неразделна част от мен. Още в
ранните си детски години съм подскачал
от радост, когато премине по край мен трамвай. На 6 години ходех на халите ,
качвах се на площадката пред входа на магазин „София” и гледах “Тракалницата“ –
кръстовището , където се пресичат трамваите. Стоях там с часове”. Така започва
разказа си Георги Александров. Той прави уникални модели на трамвай и цели
макетни ситуации, които се наричат диорами. Те поразяват с прецизност и
естетика на визията. В България няма друг като него, защото стилистиката на
моделите му е специфична и само той владее имено това изкуство, изкуството да
изработиш трамвай.
На 8 г. Георги започва да се вози по
трамваите, да се запознава с ватмани. Става приятел с тях, а на последната
спирка, под зоркия поглед на водача, седнал в скута му, „кара” трамвай. Георги
е роден на 23.09.1973 г. в София. През 1991 г. завършва СПТУ по
металообработване.
„Тези машини са ме обсебили напълно. Разбира се
тръпката не угасна и след 20–та ми година още мечтаех да стана ватман”,
продължава разказа си за трамваите и макетите Георги. До 2005 г. не успява, но
благодарение на Мария Михайлова и инж. Иво Василев, успява да сбъдне детската
си мечта и днес е ватман в Столичен електротранспорт – депо Банишора.
През 1987 г. негов
съсед , знаейки за увлеченията му по трамваите, му дава списание, на което е
отпечатан трамвай , който трябва да се изреже, прегъне и сглоби. От там идва и
хобито му – да изработва макети на трамваи. Като дете е запален и по детските
влакчета , които се продават в магазин „Млад техник”. С диорами се занимава
едва от 2 години.
„Макетите
на трамваи като себестойност не са скъпи , защото използвам картон , телефонен
кабел , фолио и боя. Може би за един модел са нужни не повече от 15-20 лв. При
Ж.П. - моделизма цените са по-големи – може да достигне и до 10-20 хил., зависи
от мащабността на проекта”, твърди Георги.
Всичко се прави на
ръка – чертеж, изрязване, сглобяване. Само за направата на една вратичка са му
нужни около 30 мин., без да се смята времето в
което изчаква боята да изсъхне.
Работата
му по макетите и диорамите го успокоява. Нуждае се обаче и музата, от която
зависи всичко.
Георги
е участвал е в изложба на стендови модели преди години. През миналата година е
организирана изложба в подлеза Софийски
Университет от Центъра за градска мобилност, със съдействието на Столична
Община и Културно-информационния център. Тя протича с голям интерес. Заедно с
макетите на Георги, се представя и Дариан Георгиев, който прави макети и на
тролейбуси и автобуси.
„Макетите
правя сам, но не това е моята болка. Болката ми е , че в трамвайният завод има реални
експонати на стари трамваи, които чакат възстановяване”, споделя Георги. По
инициатива на Сдружение „Градски транспорт и Инфраструктура“ със съдействието
на „Столичен Електротранспорт“ тези експонати са преместени. „Нужни са доста
средства за възстановяването им, но аз бих бил щастлив, дори и ако само един
трамвай, в рамките на близките две години, види бял свят – това е моделът София 70, който е обслужвал софиянци от 1970
г. до 2002 г. От него са произведени най-много бройки. Макетът на този модел за
мен е най-ценен”, казва още моделистът.
По
повод материалите, които използва, Георги разказва, че всичко може да се купи
от книжарницата и близката железария, но за железопътните макети и диорамите си
е чисто предизвикателство. Всичко е внос, доставките се бавят. В София има три
магазина, които снабдяват с нужните материали. За диорамите, те са: гипс, стиропор,
лепило, цветен пясък, медни проводници и други специфични продукти. „Сградният
фонд идва разглобен в кутии и трябва да се сглоби – истинско удоволствие за мен.
Имаш ли моментен хъс – правиш чудеса”, категоричен е Георги.
Венцислав Жеков
Няма коментари:
Публикуване на коментар