Д-р Ж. Желев: В подмолието се раждат само плъхове

Снимка: bg.time.mk

Визитка: 

Д-р Желю Желев е български философ и политик, държавен глава на България между 1 август 1990 г. и 22 януари 1997 г. 
В периода 1961–1964 г., след издържан конкурс, е редовен аспирант във философския факултет към катедра „Диалектически и исторически материализъм“ на СУ „Климент Охридски“. Защитава дисертации за научните степени кандидат на науките (1974) и доктор на науките (1988).
След мандатите му на президент на България, основава фондация „Д-р Желю Желев“. Тя събира и публикува документалното наследство от най-новата политическа история на България.

-Д-р Желев, каква може и трябва да бъде политическата активност на един президент, насочвам Ви към въпроса за движението АБВ на президента Първанов, как го оценявате?

- Първанов е президент, който общо взето успешно управляваше държавата. Той е умерен, при него нямаше ексцесии. Освен това, той е президентът, който направи от комунистическата партия -БСП. Това стана една доста социалдемократическа партия. Именно Първанов завари старото състояние и се доказа като успешен политик. С работа и много труд, той успя да поведе портията си по един нов път. Така той успя да направи от БКП нова лява партия, а не лява, но дива. В началото, когато той стана партиен лидер, изпълняваше решенията на Висшия партиен съвет. На митингите той казваше, че няма да позволи на американците да пристъпят в България, нито да им дадем път да бомбардират съседна страна, по време на войната в бивша Югославия. Но това не можеше да се изпълни, защото щяха да го свалят веднага. Понататък обаче той смени тази политика и прие това, макар и неохотно и не без натиск от страна на техните избиратели и от старата партийна, комунистическа номенклатура. За влизането в НАТО, те не даваха дума да се изрече. Първанов обаче го включи в плана си и ангажира своята партия с тази политика, така беше и за Съвета на Европа, и за интеграция на България в останалите европейски структури.

- Това, което сега прави президентът Първанов с новото движение, можем ли да го разглеждаме като една еманципация от БСП, още по-голяма и лична, може би? Дали това не е едно още по-голямо социалдемократизиране на Първанов като политик?

- Мисля че да, той по характер е кротък човек. За мен, той вече не защитава комунистически позиции. В своята партия налага социалдемократическа, лява политика.

- А Вие като български президент, бихте ли създали такова движение, или партия, бихте ли се ангажирали с такава инициатива днес?

- Аз създадох такова движение, това беше Съюзът на демократичните сили. В него се обединиха 16 партии. Той възприе политиката да има основна идеология – демократична и антикомунистическа. Важно е да се каже – демократична, защото човек може да бъде антикомунист и в същото време да бъде фашист.

- А сега бихте ли се ангажирали с такова начинание?

- Не. Други са вече времената.

- Като споменахте СДС, как намирате днес дясното политическо пространство?

- Силно разединено, това не е от вчера и от онзи ден.

- Д-р Желев, сякаш Вие като си тръгнахте и някак всичко тръгна надолу, при десните, прав ли съм? 

- Мен това най-много ме плашеше, че СДС ще се разпадне. Това е изключително пъстра коалиция, с толкова много партиии и организации. Това разнообразие ние го обединихме на базата на антикомунизма. Това беше обща програма на коалицията. Нейната основна цел беше да се ликвидира цялата тоталитарна, комунистическа система в България, но по мирен и безкръвен път, а не с гражданска война и ексцесии. Успяхме да направим това.

- Да, безспорно това е едно от големите постижения на нашия преход, а мислите ли, че днес е възможно едно такова “мега СДС”?

- В историята събитията никога не се повтарят. Дори да имате схемата и да правитк същото, условията, външните условия са различни и те влияят много повече при хората.

- Около кого, според Вас, днес трябва и може да се обединят десните хора, виждате ли лидер в дясно?

- На този етап, за съжаление, не! Бойко Борисов беше един приличен лидер в дясното пространство и аз го поддържах открито. Мотивът ми беше че той има куража да бръкне в “гнездото на осите” и да се заеме с ликвидирането на организираната престъпност. Направиха определени неща, това издигна престижа им и доверието на хората беше голямо.

- Успя ли обаче Бойко Борисов да обедини десните хора около своя политически проект?

- Те потърсиха обединение чрез Брюксел, чрез Европейската народна партия. Това е хубаво, тя е обединител, но има неща, които трябва да стават тук, обединението трябваше да е тук, за да може и навън да е стабилно и продуктивно.

- Преди няколко дни бяхте във френското посолство. Каква равносметка си направихте, какво се промени в политическото мислене за тези 25 години?

- Това беше честване на 25 години от закуската в резиденцията на френското посолство, където навремето президентът Франсоа Митеран дойде като гост на страната и показа симпатии към демократите, независимо мислещите и свободните хора, които не се стпрахуват да критикуват управляващите. До неговото идване в България имаше три опозиционни организации. Първата беше Независимото дружество за защита правата на човека на Илия Минев – дългогодишен затворник. Втората организация беше създадена на 16 януари 1988 г. Казвам това, защото много хора бъркат, че опозиционното движение започва с промените през 1989 г.

- Как виждате политическата 2014 г., ще има ли избори 2 в едно и трябва ли? 

- По всяка вероятност ще има, само че, кой ще ги спечели, не се знае. Доста са неопределени нещата. Всички претендират, че имат силата и волята.

- Д-р Желев, винаги съм искал да попитам човек от Вашия политически ранг, не Ви ли беше страх в онези години, когато “Държавна сигурност” беше на практика всемогъща?

- Мен три пъти са ме арестували. Вижте, аз разбрах, че имам едно сигурно оръжие сруещу тоталитарния режим и неговия терористичен апарат и това е публичността. За всяко действие, с което се ангажираш, всяка демократична инициатива трябва максимално широк кръг хора да я знаят. Така няма да се позволи човек да бъде оклеветен и да бъде представен за престъпник, терорист и какво ли още не. Това е оръжието. Има един украински генерал, който минава на страната опозицията. Арестуван е, бил е в затвора и така става истински дисидент. Като млад офицер, той е включен в команда, която взривява църкви, манастири и други култови сгради. Тогава още той разбира, за какво става дума. Когато излиза от затвора той открито продължава работата си на дисидент. В мемоарите си казва: “Никаква конспирация, или подмолие. Борбата трябва да е открита. Само откритата политическа борба ражда граждани, а в конспирацията и подмолието се раждат само плъхове!”. И това е доказано от практиката. Аз по собствен път бях стигнал до тези неща.

За novinite.bg