Монасите – бизнесмени или олигарси!

За последните няколко месеца, църквата ни се сдоби с трима нови митрополити – Западно и средноевропейски Антоний, Варненски и Великопреславски Йоан и Неврокопски Серафим. Антоний беше абсолютен фаворит, но за другите двама нямаше достатъчно данни , което ги прави интересни за обществото.

„Митрополит Йоан е много добър, ужасно добър, безкрай добър, а трябва да е малко по-лош”, твърдят приближени до новия Варненски и Великопреславски митрополит.

Почти същото е и впечатлението за новия Неврокопски митрополит Серафим. „Много е добър, Синодът се напълни с много добри, вярващи и кротки синодали, а така не става”, твърдят монаси. Според тях, свещениците трябва да се страхуват от владиката си-епархийския митрополит, защото иначе няма контрол и задължително единоначалие.

Според приближени на властимащите в родната ни църква, „промяна в която и да е епархия може да се осъществи само, когато епархийският митрополит е …мразен!”. Според запознати, всяка промяна в това направление може да се случи само с голяма съпротива  от свещенослужители и от някои миряни.

„Събират се няколко човека и започват да викат против митрополита. Идват журналисти и митрополитът кляка, съгласява се с исканията на протестиращите”, описват схемата клирици. Всъщност, именно това се случва в обществото и няма как да е по-различно и в църквата ни, защото тя е част от същото това общество.

В същото време прави впечатление, че Американският и на Канада и Австралия митрополит Йосиф вече няколко пъти подава оставка. Първият път беше преди доста години. Няма обаче, кой да приеме оставката на един български митрополит, защото никой не владее английски език на толкова добро ниво и на практика няма кой да го замести в Америка, където му е седалището и катедрата.

Неадекватността е повсеместна. Един от епископите във Варненската епархия пък карал свещениците да слушат проповедите му на грамофонни плочи, само че пропускал една съществена подробност – липсват грамофони! Това са кадрите, това са хората, които са призвани и които имат право да заемат висши постове в ръководството на църквата ни. При нас не е като в Сръбската църква, например, където митрополит и дори и патриарх може да стане обикновен монах, йеромонах, или архимандрит.

В България, в момента, според запознати, има действащи не повече от 150 монаси и монахини. Монаси именно споделят, че сякаш има кампания да бъдат намалявани хората, които приемат свещеното пострижение. Идеята е повечето да „слушат” и да са удобни, „не послушание, или смирение, а овчедушие” се цени сред хората, които приемат монашество и вече са монаси, споделят хора, които вече са приели обета и са част от църквата ни. Те страдат от това, че няма идеи, няма конкуренция на хора и личности в духовния подвиг.

Това са една малка част от проблемите в родната ни църква и може би това е част от обяснението, защо вярата ни е на това ниво и защо клириците ни са с подобен имидж – на бизнесмени или олигарси.