Напоследък стана модно да се боядисват паметници. Боядисан и на практика “преформулиран” беше историческият архетип на “Братската могила” в София, паметникът на Съветската армия, Альоша в Пловдив, паметникът на Евлоги и Христо Георгиеви в Карлово, паметникът на Димитър Благоев в Благоевград, боядисаха дори паметника пред централата на БСП!
Част от тези актове бяха предимно политически, защото изразяваха позицията на част от обществото ни срещу чуждото идолопоклонство, в което може да се намери и резон, ако не друго – поне позицията е ясна – не искаме чужди паметници в България. Само че една притеснителна тенденция започна с боядисването на паметника в Карлово, която продължи и във Велико Търново, с боядисването и фактическото обругаване на паметника на Асеневци с червена и синя боя! Е, добре де, ако приемем, че протестът е срещу семантиката на паметници като “Братската могила” и този на Съветската армия, тогава, що за политика се провижда в паметника на Асеневци. Нима Асеневците, или Евлоги и Христо Георгиеви са били комунисти…?!
Може би е редно, преди да изявяваме категорична арт-позиция, първо да решим, каква точно е позицията ни, защото иначе може да изпаднем в творческо слабоумие, а това освен, че не е особено забавно е и малко жалко!
За novinite.bg
Няма коментари:
Публикуване на коментар