петък, 20 април 2012 г.

ИМА ЛИ ЖИВИ НАСЛЕДНИЦИ НА БЪЛГАРСКАТА СРЕДНОВЕКОВНА АРИСТОКРАЦИЯ?



Българска аристокрация безусловно е имало. Били сме царство, монархия, което само по себе си говори категорично. Въпросът е, къде са наследниците на тази аристокрация, има ли живи такива и защо нищо не се знае за това? Говорим за Първа и Втора български империи, както пише сър Стивън Рънсиман. Тази държавна форма се управлява от елит, който е с благороднически произход. Смесването на българските благородници с византийските, също е доказан исторически факт, което още по-ясно посочва, че благородници по нашите земи не просто е имало, но те са били цели изявени фамилии. Може би благородничеството не е било чак толкова разпространено по социалната ни стратиграфия, както да речем в старата Византия, но фактът е факт-българска средновековна аристокрация е имало.
Близо 500-годишното ни владичество от Османската империя не би могло безследно да изличи корените на аристокрацията, просто защото тези корени са дълбоки, жилави и са се пръснали при завоеванието ни в края на ХІV в., което вероятно и ги е спасило.
Ето какво открих съвършено случайно. Това е списък на стари родове, които по всяка вероятност носят във вените си елементи на "синя кръв". Името на населеното място „Копиловец“ е твърде вероятно да е днешното село Копиловци-Монтанско, или поне да е топоним в този регион, от който да произлиза и името на днешното населено място...

Кратък списък на най-изявените родове - потомци на старата аристокрация, за които има сведения след завоеванието от османците:

1. Андрейнин от Чипровци;
2. Баласчеви от Охрид;
3. Балина от Никопол;
4. Бибич от Чипровци;
5. Бимбеловци от Факия;
6. Бойчик от Кратово;
7. Дебелянови от Дебелец;
8. Джамджиеви от Килифарево;
9. Джоджин от Копиловец;
10. Екзарх (Стоилови) от Стара Загора;
11. Живодер от Враца;
12. Зикови от Ниш;
13. Качамаг от Копиловец;
14. Кнежевич от Чипорвци;
15. Королайн от Чипровци;
16. Кършовски от Елена;
17. Лолови от Медвен;
18. Лупу от Разград;
19. Лютови от Рила;
20. Мавър от Драгалевци;
21. Митрович от Копиловец;
22. Николантин от Чипорвци;
23. Парчевич от Чипровци;
24. Пешин от Копиловец;
25. Пеячевич от Ципровци;
26. Соимирович от Горно Лука;
27. Прентич от Копиловец;
28. Радивой от Кремиковци;
29. Раковски от Котел;
30. Робеви от Охрид;
31. Стратемирович от Арбанаси;
32. Селимински от Сливен;
33. Скорчеви от Скорците;
34. Станиславови от Никопол;
35. Теодосиевци от Охрид;
36. Томянин от Чипровци;
37. Франкович от Копиловец;
38. Хафезови от Жеравна;
39. Ченчеви от Севлиево;
40. Шишманоглу от Видин...

Що се отнася до фамилите, оцелели до днес - повечето извън тези от Чипровци и Копиловец (които са католици и се преселват в Австрия) са оцелели. “

Йордан Йорданов преди време говореше за някакъв австрийски престолонаследник, който идвал в село Копиловци, но се криел, че е наследник на царски род. Легендата разказва, че по времето на династията на Шишмановци /1323-1396 г./ самият цар плащал на специалисти от земите на Австро-Унгария, които да помагат за добива на злато и олово. Постепенно оловото придобило по-голяма цена от златото, защото приложимостта му във военните действия била много по-голяма. Някъде по това време в село Копиловци-Монтанско, пристига някакъв млад мъж, облечен в монашески дрехи, за когото се говорело, че бил най-малкият син на австрийския престолонаследник. Според легендата, именно той основал рода Гачини в селото. За това все още не са открити исторически доказателства. В същото време Йордан Йорданов споделя, че в една книга преди години открил дворец с името “Гачини” в Санкт Петербург. Едва ли това отново е просто случайност. Предстои историците и специалистите от помощните исторически дисциплини-етнолози, археолози и архивисти да проучат легендите и да отсеят наслоенията на фолклора, за да остане само чистата истина, а не е невъзможно тя да се съдържа и в самата легенда…!

Няма коментари: